Отравянето на осем лешояда в района на Национален парк „Централен Балкан“ може да заличи резултата от години работа за възстановяването на застрашени видове в България. Сред загиналите птици е Боев – първият брадат лешояд, пуснат на свобода у нас след десетилетия отсъствие на вида, а според експерти пораженията засягат популации от различни части на страната.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Първоначално парковата охрана откри пет мъртви лешояда, а впоследствие броят им нарасна до осем. В близост до мястото е намерена примамка, напоена с отровно вещество.
- Аутопсиите показват сходни признаци при всички птици, които според специалистите са характерни за отравяне.
- Сред загиналите е Боев – първият брадат лешояд, пуснат на свобода в България като част от дългогодишна програма за връщането на изчезналия от страната вид.
- Случаят не засяга само „Централен Балкан“. Сред откритите птици има лешояди, свързани с популации от Котел, „Врачански Балкан“ и Маджарово.
- Проби от птиците ще бъдат изпратени в три лаборатории в чужбина. Първоначалното предположение е, че използваното вещество може да е пестицид, но окончателните резултати предстоят.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„С едно такова действие беше засегната популацията на цяла Южна България“, заяви д-р Христина Клисурова, цитирана от Нова телевизия. По думите ѝ зад възстановяването на тези птици стои огромен ресурс от хора, средства и години работа за изграждането на стабилна екосистема.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Истинският мащаб на случая не се измерва само с броя на загиналите птици. Лешоядите са сред видовете, чието възстановяване изисква десетилетия последователна работа – от размножаване и отглеждане до освобождаване, проследяване и създаване на подходящи условия за оцеляването им в природата.
Особено тежка е загубата на Боев. Той беше първият брадат лешояд, върнат на свобода в България след изчезването на вида от страната, и символ на дългогодишните усилия той отново да стане част от българската природа.
Отравянето показва и колко уязвими са подобни програми. Лешоядите изминават големи разстояния в търсене на храна, което означава, че една единствена отровна примамка може да засегне птици от различни райони и да нанесе щети върху популации, изграждани с години.
„Мащабите на това престъпление надскочиха „Централен Балкан“, защото бяха намерени двойка лешояди от Котел, „Врачански Балкан“ и лешояд от Маджарово“, каза Клисурова.
КОЛКО СЕРИОЗНА Е ОТРОВАТА
По време на аутопсията специалистите също са почувствали физически ефекти от веществото.
„10 души правихме аутопсията и се редувахме да излизаме, защото ни ставаше лошо. Замайваше ни се свят, очите ни пареха, кожата ни дразнеше“, разказа д-р Адриана Джамалова от Спасителния център на „Зелени Балкани“.
Според нея отровата вероятно е била изключително силна. Експертите допускат, че става дума за пестицид, но това трябва да бъде потвърдено от лабораторните анализи.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Резултатите от трите лаборатории трябва да установят точното вещество, причинило смъртта на птиците. От това ще зависи и оценката на риска за други диви животни и за района, в който е била поставена примамката.
По-големият въпрос обаче е как подобен случай ще се отрази върху програмите за възстановяване на лешоядите в България. Част от загиналите птици са резултат от години работа и международни природозащитни усилия – инвестиция, която не може да бъде възстановена за един сезон.
