Управителят на „Сами-М“ Антон Костадинов споделя опита и предизвикателствата в 30-годишната история на месопреработвателната компания
Г-н Костадинов, ако се върнете към 1996 г., когато основавате „Сами-М“, какво беше най-голямото предизвикателство пред един предприемач тогава и какво Ви даде увереност да започнете собствен бизнес?
Необходимостта ми даде увереност. Напуснах държавната си работа и не погледнах назад. Тогава бяхме водени от чувството, че трябва да работим в нови непознати условия. Имахме много силна мотивация да излезем от положението, което ни поднесе преходът. Аз никога не съм очаквал, че нещата може да стигнат до мащабите на бизнеса, който постигнахме.
Преходът създаде много трудности, но и много възможности. Кои бяха най-важните уроци, които научихте през първите години на компанията?
Знам, че всяка криза е шанс. Винаги съм се учил от грешките, които съм правил. В началото бях аз с манифактурно производство и много желание за работа, и ентусиазъм. И както се казва, морето ми беше до колене. Смяната от планова икономика към свободен пазар ни даде голям шанс. Всяка криза, през която сме преминали през тези 30 години, направи компанията по-устойчива и стабилна.
Как се промени Вашият сектор за тези 30 години по отношение на технологии, конкуренция и изисквания на клиентите?
Тридесет години е малък, но сравнително дълъг период. Промените по отношение на пазара са фундаментални. Появи се нов вид корпоративна култура. С появата на мултинационалните търговски вериги пазарът откри по-краткия път от производител до потребител. Изискванията се промениха, защото клиентите имат свободата да избират. През 2007 година ние станахме част от един голям пазар. Започнахме да си говорим за производствен капацитет, стандарти за производство, инвестиции в опазване на околната среда. Тази промяна ни постави в ситуация, в която инвестираме в нови производствени технологии. Смело мога да кажа, че всяка година рефинансираме печалбата на дружеството в етап на развитие от инвестиционната ни програма и стратегия. От стандартни местни продукти, който произвеждахме, днес портфолиото ни включва разнообразие от месни, млечни и зеленчукови, и веган продукти.
ОПИТЪТ, КОЙТО СЪМ НАТРУПАЛ ЗА ТЕЗИ ГОДИНИ, Е КАПИТАЛ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕН И НАДГРАДЕН.
В последните години бизнесът трябва да се адаптира не само към икономически кризи, но и към все по-активна регулаторна намеса. Как оценявате новите правила за ценовата политика в ритейла и какви ще бъдат последствията им за българските производители, търговските вериги и крайните потребители?
Не споделям мнението, че трябва да има административно регулиране на цени при условия на свободен пазар. Усилията на държавата и на институциите трябва да бъдат насочени към това фирмите да спазват законите безусловно. За мен намесата на държавата трябва да бъде именно в това дали всички играчи на пазара спазват закона. Останалото пазарът сам ще го регулира.
Какви са основните предизвикателства пред индустрията днес в страната – недостиг на кадри, цена на енергията, регулации или нещо друго?
Предизвикателството е, че се конкурираме с огромни конгломерати, които са много по-развити от нас. Недостигът на кадри не е новина, просто сега ескалира. Някак си трудовата дисциплина на българина се промени. Може би тук държавата трябва да се намеси да не е толкова социално щедра към хора, които не искат да полагат труд.
Аз смятам че и тази криза ще доведе до нови отношения между работодателите и работната сила. Всички говорим за сравнение на заплатите в България и в Европейския съюз, но никой не сравнява рентабилността на един отработен час в България и в Европа. Цените на енергията са важни, но не бива да са определящи. Нашият бранш няма промишлено производство на суровини и в голямата им част е внос. България от една сравнително добре развита аграрна държава днес е консуматор. Няма дългосрочна стратегия и липсват структурни звена в хранителната верига, както в Полша, Германия или Холандия.
Къде виждате българските компании в сравнение с европейските си конкуренти и в кои области успяваме да бъдем конкурентни и къде все още изоставаме?
Ние сме може би една идея по-неефективни. Развитието за тези 30 години е сравнително малко с опита и историите, които имат европейските компании. Но това нещо е и шанс: да се учим от тях, да бъдем различни и находчиви и да намерим нашето място на европейския пазар.
В европейски и световен план секторът навлиза в нов етап, белязан от автоматизация, дигитализация и устойчиво производство. Как тези процеси променят бизнеса и как „Сами-М“ се адаптира към тях?
Автоматизацията и дигитализацията са нещо хубаво, което води до увеличаване на производствения капацитет и заменя голяма част от производствения труд. Но без човешкия ресурс да бъде мотивиран, няма компания, която може да се развива. Тя не е за сметка на човешкия ресурс, а ни дава възможност за по-добро възнаграждение и развитие на заетите. Тези процеси водят до една ефективност, към която ние се стремим. Работим с водещите технологични компании и 60% от производствените ни процеси са автоматизирани. В България пазарът е сравнително малък, но този на Западните Балкани представлява сериозен интерес. Към настоящия момент 10% от продукцията е за износ.
Кои са най-важните инвестиции, които сте реализирали през последните години?
Инвестициите, които правим всяка година съгласно инвестиционната ни програма, са разделени по различни направления. От една страна са инвестициите в развитието на човешкия ресурс, от друга страна, закупуване на обурудвания, машини и съоръжения от нов клас, и от трета страна, изграждане на нови производствени мощности и складови бази. За мен всички инвестиции са важни, защото едните без другите не могат.
Все повече се говори за устойчиво лидерство и за ролята на бизнеса като двигател на общественото развитие. Каква според Вас е отговорността на успешния лидер към обществото, в което развива бизнеса си?
Бизнесът трябва да има осъзната корпоративна социална отговорност, чрез която да променя обществения живот в страната. Да има ясен ангажимент към спорт, култура, развитие на родния ни град. Да създава история за поколенията. Подпомагаме над 20 години волейбола в Перник, тъй като в града ни има утвърдена волейболна школа. Дали сме много имена като състезатели на страната. Подпомагаме и редица културни мероприятия и идеи на млади хора, но ако бизнесът се обедини в общи каузи, ще постигнем реални резултати. Да не забравяме, че най-големият университет в България – Софийският, е изграден от дарители. Свищовската икономическа академия и редица други – също. Условията, при които работим днес, не ни позволяват филантропия в такива големи размери за всеки един от нас самостоятелно, но ако се обединим заедно, ще можем повече. Създавайки друго ниво на качество на живот за младите хора, бизнесът създава здрав трудов капитал. Това не е просто един акт на дарение.
Перник традиционно е свързван с индустрията. Каква е Вашата визия за развитието на региона и какво е необходимо, за да се привличат повече инвестиции и млади хора?
На мен начинът, по който Перник е представен в медиите, не ми харесва, защото той е родният ни град и градът на нашите деца. Перник е с много история и принос в индустриалното развитие на страната ни. Дал е имена като Любен Гайдаров, Борис Христов, Здравка Евтимова, Емил Попов. Стари майстори като Златю Бояджиев и Никола Малинов са творили в Перник. И днес Владимир Стоянов ни прославя по международни оперни сцени. Перник е сателитен град на столицата и същевременно спокоен град за живеене. Създаването на индустриални зони създава предпоставка за това Перник да бъде благоприятно място за инвестиции.
Кои са ценностите, които се опитвате да предадете на следващото поколение мениджъри и предприемачи?
Опитът, който съм натрупал за тези години, е капитал, който трябва да бъде предаден и надграден. Важно е да бъдеш справедлив, дисциплиниран, да уважаваш труда на другите, както искаш те да уважат твоя, и да не се успокояваш с постигнатите резултати днес.
След 30 години начело на собствен бизнес, как искате да бъде запомнена историята на „Сами-М“?
Като компания, която създава стандарти за качество, удобство, функционалност и вкусна храна, която потребителите предпочитат.