Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
АЕЦ „Козлодуй“ ще намали превантивно мощността на 5-и енергоблок заради критично ниското ниво на река Дунав. Мярка заради екстремни метеорологични и хидроложки условия се предприема за първи път в 52-годишната експлоатационна история на централата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- На 21 август мощността на 5-и блок ще бъде намалена с около 120 МВт като част от мерките за безопасна работа на централата.
- Причината е продължаващото безпрецедентно и критично понижение на нивото на Дунав, като прогнозите за речните нива преди българския участък продължават да сочат спад.
- Това е първият случай в 52-годишната експлоатационна история на АЕЦ „Козлодуй“, при който мощността на енергоблок се намалява заради екстремни метеорологични и хидроложки условия.
- Още в началото на юли в централата е сформирана работна група заради първите сигнали за трайно понижаване на Дунав и прогнозите за продължително засушаване в Западна и Централна Европа.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Решението на АЕЦ „Козлодуй“ идва на фона на изключително тежка хидроложка ситуация по Дунав, която вече принуди други ядрени централи в региона да ограничат или напълно да преустановят производството си.
Към 20 август водният стоеж при Оряхово, в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“, е минус 111 см спрямо условната кота нула, а водното количество е около 1260 куб. м в секунда, показват актуалните данни на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“. При Русе нивото вече е минус 125 см. Отрицателните стойности не означават действителна дълбочина на реката, а отклонение под условната нула на съответния водомерен пост.
Мащабът на проблема се вижда още по-ясно нагоре и надолу по течението. В Румъния ниските води вече доведоха до пълното спиране на АЕЦ „Черна вода“, която обичайно осигурява около 20% от електроенергията на страната. Първият от двата ѝ реактора беше изключен в края на юли, а на 13 август операторът Nuclearelectrica започна контролираното спиране и на втория – последния работещ блок – заради продължаващия спад на Дунав. Двата реактора са с мощност по около 700 МВт.
Ситуацията стигна дотам, че румънските власти предприеха извънредни инженерни мерки – драгиране на речното дъно, контролирано взривяване на скално образувание и отклоняване на водни количества към централата. Те обаче не успяха да предотвратят спирането. Прогнозата на румънския Национален институт по хидрология за периода 12–19 август беше за приток на Дунав от едва 1350–1400 куб. м в секунда при многогодишна средна стойност за август от 3900 куб. м в секунда.
Под натиск е и унгарската АЕЦ „Пакш“, която осигурява близо половината от електроенергията в Унгария. Заради историческата суша и рекордно ниските води централата беше принудена да работи с около 25% от капацитета си, а властите стигнаха до необичайната мярка да потопят два 80-метрови шлепа, за да повишат локално нивото на реката и да осигурят достатъчно вода за охлаждане.
На този фон намаляването с около 120 МВт на мощността на 5-и блок в „Козлодуй“ е сравнително ограничена превантивна мярка, но е показателна – за първи път в 52-годишната история на българската атомна централа климатичните и хидроложките условия по Дунав налагат подобно ограничение.
Има и важна техническа разлика. Водата от Дунав в АЕЦ „Козлодуй“ не охлажда ядрените реактори. Тя се използва за охлаждане на парата в кондензаторите в неядрената част на централата. Въпреки това продължаващият спад на реката поставя ограничения пред нормалната работа на електроцентралата – проблем, който това лято вече се превърна от локален риск в регионално предизвикателство за ядрената енергетика по Дунав.
