След ново увеличение през второто тримесечие банките в България не очакват търсенето на жилищни кредити да продължи да расте през периода юли–септември. Кредитните институции прогнозират то да се задържи без промяна, докато стандартите за отпускане на ипотеки също се очаква да останат на сегашните си нива, показва последната Анкета за кредитната дейност на банките в България на БНБ.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През второто тримесечие на 2026 г. търсенето на жилищни кредити се е увеличило спрямо периода януари–март. Единственият фактор, който според банките е подкрепял по-силното търсене, са подобрените нагласи на потребителите.
- В обратната посока са действали нивото на лихвените проценти, оценката за перспективите пред жилищния пазар и възможността домакинствата да получат финансиране от други банки.
- Банките са затегнали слабо стандартите за отпускане на жилищни кредити през второто тримесечие. Причината е по-високата им оценка за риска, включително за макроикономическата среда, перспективите пред пазара на имоти и кредитоспособността на клиентите, както и по-ниската склонност за поемане на риск.
- За третото тримесечие банките не очакват допълнителна промяна в стандартите както при жилищните, така и при потребителските кредити. При фирменото кредитиране обаче прогнозата е за затягане.
- Делът на отхвърлените заявления за жилищни и фирмени кредити не се е променил през второто тримесечие, докато при потребителските и другите кредити за домакинствата се е увеличил.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
26.4%. Толкова е годишният ръст на жилищните кредити в България към края на юни. Общият им размер вече достига 18.682 млрд. евро, показват реалните кредитни данни на БНБ. Само за сравнение – всички кредити на домакинствата са нараснали с 21% на годишна база до 31.545 млрд. евро.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Очакваното задържане на търсенето идва след продължителен период на изключително бърз растеж на ипотечното кредитиране. И тук е важно разграничението – анкетата на БНБ измерва оценките на банките за промяната в търсенето, докато статистиката за кредитите показва реалния размер на вече отпуснатото финансиране.
А той продължава да расте с двуцифрен темп. В края на юни жилищните кредити достигат 18.682 млрд. евро и са с 26.4% повече спрямо година по-рано. Само през второто тримесечие кредитите за домакинствата са се увеличили с 1.7 млрд. евро, от които около 1.2 млрд. евро са кредити, обезпечени с жилищни имоти.
Финансирането остава и сравнително евтино. През юни средната лихва по новите жилищни кредити е 2.41%, а годишният процент на разходите – 2.75%, показват данните на БНБ.
Именно високият кредитен растеж остава един от рисковете, които централната банка следи внимателно. Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди през август, че макар темпът при жилищните кредити леко да се е забавил, той остава висок и изисква наблюдение заради потенциалния ефект върху имотния пазар, задлъжнялостта на домакинствата и вътрешното търсене.
„Просрочията могат да останат ограничени, докато се натрупват по-големи задължения, по-дълги срокове и по-висока чувствителност към промени в доходите и лихвите“, посочва Радев.
От октомври 2024 г. БНБ вече ограничава някои от параметрите на новото ипотечно кредитиране. Размерът на заема не може да надхвърля 85% от стойността на обезпечението, плащанията по дълга не трябва да са повече от 50% от месечния доход на кредитополучателя, а максималният срок е 30 години. Допускат се ограничени изключения.
