Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Данъчните власти ще получават информация за сделките с криптовалути на българските данъкоплатци. Парламентът прие на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които въвеждат автоматичен обмен на данни за криптоактиви между България, останалите държави от ЕС и партньорски страни. Законопроектът беше подкрепен със 136 гласа „за“, четири „против“ и десет „въздържал се“, съобщи БТА.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва веднъж годишно да подават на Националната агенция за приходите информация за своите клиенти и извършените от тях операции. Данните впоследствие ще бъдат обменяни с държавата, в която съответният потребител е местно лице за данъчни цели.
- Отчетността ще обхваща всеки вид криптоактив, с който са извършвани сделки, прехвърляния или обмяна. Компаниите ще предоставят данни за общата брутна стойност на сделките, броя на изтъргуваните единици и броя на покупките и продажбите, включително операции срещу традиционни валути и сделки, извършени изцяло между криптоактиви.
- Информацията ще се подава електронно до 30 юни на следващата година. Това означава, че системата няма да дава на НАП информация за всяка сделка в реално време, а ще създаде годишен механизъм за отчетност и международен обмен на данни.
- Компаниите за криптоактиви ще трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, вместо да отчитат дейността си отделно пред всяка данъчна администрация в ЕС.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Промяната е българската част от значително по-голямо затягане на данъчната прозрачност около криптовалутите в Европейския съюз.
Основата е европейската Директива 2023/2226, известна като DAC8, която разширява автоматичния обмен на данъчна информация към криптоактивите. Целта е приходи и капиталови печалби, реализирани чрез криптоплатформи, да не остават извън полезрението на данъчните власти само защото активите се държат или търгуват през доставчик, регистриран в друга държава.
В обхвата на автоматичния обмен се включват и данни за ползвателите на електронни пари, които ще бъдат предоставяни от дружествата за електронни пари.
България всъщност закъснява с въвеждането на част от европейските правила. Държавите членки трябваше да транспонират разпоредбите до края на 2025 г.
ДОПИРАТЕЛНА
Законопроектът не е само за криптовалути. Той въвежда и Директива (ЕС) 2025/872, която урежда автоматичния обмен между държавите членки на информация, свързана с допълнителния данък за големите международни групи.
Предвиждат се и промени в правилата за трансферното ценообразуване, с които България изпълнява препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в рамките на процеса по присъединяване към ОИСР.
