AI спестява време. Но носи ли резултати?

AI помага на служителите да вършат повече работа за по-малко време. За бизнеса обаче тази продуктивност все още трудно се превръща в реални резултати.

Точно тук се появява парадоксът. За да го преодолеят, лидерите трябва да намерят начин по-високата продуктивност на отделния служител да носи реална полза за целия бизнес. Междувременно два нови анализа на Световния икономически форум очертават и друг риск. В стремежа си към по-висока продуктивност компаниите могат да автоматизират все повече задачи, без да променят начина си на работа и без да си дават сметка как това се отразява на уменията на хората. Затова лидерите трябва да внимават автоматизацията не отслаби важни човешки умения и да организират работата така, че AI да помага на хората да вземат по-добри решения, а не да решава вместо тях. Човешката преценка е решаваща, когаато трябва да се определи дали създаденото с помощта на AI всъщност е качествено.

Превърнете личната продуктивност в резултати  

Първото предизвикателство е компаниите да спрат да бъркат продуктивността на служителите с резултатите на бизнеса. Макар 80% от анкетираните в новото проучване на McKinsey „State of AI in 2026“ да казват, че технологията ги прави по-продуктивни, едва 37% отчитат положителен ефект върху оперативната печалба (EBIT) на организацията си.

Въпреки разминаването компаниите продължават да разширяват употребата на AI. Сред тези с годишни приходи над 1 млрд. долара 40% от анкетираните казват, че компаниите им разширяват използването на AI агенти спрямо 27% година по-рано. Инвестициите също ще растат – 60% очакват компаниите им да увеличат разходите за AI през следващата година.

Това означава едно – технологията навлиза все по-дълбоко в бизнеса и помага на отделните служители да бъдат по-продуктивни, но ефектът върху резултатите на компаниите засега изостава.

Една от причините може да е начинът, по който компаниите измерват ползата от AI. Фокусът често пада върху това колко време технологията спестява при изпълнението на конкретна задача. Спестеното време има истинска стойност само ако води до повече иновации и приходи, по-добро обслужване на клиентите и по-качествени решения или се използва за създаването на нови продукти и услуги. 

Тук ключова се оказва стратегическата дисциплина. Огромният интерес към AI поставя компаниите под натиск да покажат, че не изостават – купуват нови платформи, стартират пилотни проекти и насърчават служителите да експериментират с технологията. Всичко това създава усещане за движение напред, но не означава непременно, че бизнесът действително постига повече. Стратегическата дисциплина означава инвестициите в AI да следват реалните нужди на бизнеса, да имат ясни и измерими цели, а проектите, които не дават резултат, да бъдат прекратявани. Същото важи и за спестеното време – само по себе си то не носи стойност. Въпросът е как компанията ще го използва и дали то ще доведе до реални резултати. В противен случай бизнесът може да внедрява AI навсякъде, без това да го прави по-успешен.

Не позволявайте на AI да отслаби човешките умения

Вторият риск е по-труден за забелязване, защото последствията от него може да проличат едва след години. Нов анализ на Световния икономически форум – „Which Skills Will Help People Most In An AI-Driven Future?“ – показва, че колкото по-достъпни стават мощните AI системи, толкова по-ценни ще бъдат човешката преценка и оригиналното мислене. Проблемът е, че част от най-важните умения се изграждат именно чрез работа и опит, които AI постепенно може да ни спести.

Учим се да преценяваме, като вземаме решения, да мислим критично, като се сблъскваме с трудни проблеми, и да бъдем креативни, като експериментираме. Експертността също не идва наготово – тя се натрупва с грешките, обратната връзка и опитите да направим нещо по-добре следващия път. Затова една компания може да стане значително по-продуктивна в краткосрочен план и едновременно с това неусетно да лишава хората си от опита, който ще им бъде необходим в бъдеще.

Именно тук се крие още една страна на парадокса. Колкото повече може AI, толкова по-лесно е да му поверим трудната част от мисленето – същата, която помага на хората да се учат и да стават по-добри. Служителите на начални позиции, например, традиционно трупат опит, като правят проучвания, пишат несъвършени първи версии, работят с непълна информация, наблюдават по-опитните си колеги, грешат, получават обратна връзка и опитват отново.

AI вече може да свърши или значително да ускори голяма част от тази работа. Това безспорно повишава продуктивността, но крие риск да премахне и част от възможностите, чрез които хората се учат. Затова лидерите трябва да правят разлика между излишната работа, която спокойно може да бъде автоматизирана, и трудностите, през които си струва човек да премине, защото именно те развиват преценка, любопитство, устойчивост, креативност, отношенията с другите и експертността.

Това изисква и далновидност. Ако лидерите гледат единствено колко продуктивност могат да спечелят днес, рискуват да не забележат какво губят в дългосрочен план. Проблемът може да проличи едва когато служител се изправи пред ситуация, с която не се е сблъсквал досега, или трябва сам да разбере, че препоръката на AI е грешна. Лидерите трябва да мислят не само какво AI може да поеме от хората, но и какво може да им отнеме.

Компаниите трябва съзнателно да оставят пространство, в което хората сами да поставят под съмнение допусканията на изкуствения интелект, да решават непознати проблеми, да вземат решения, да получават обратна връзка, да предават знанията си на други и понякога първо сами да потърсят решение, преди да се обърнат към AI. Не всяка трудност в работата е загуба на време, която трябва да бъде автоматизирана. Понякога именно тя е начинът хората да придобият уменията, от които ще имат нужда в бъдеще.

Променете начина на работа, не просто технологията

Третият проблем всъщност е продължение на първите два. За да се превърне по-високата продуктивност на отделните служители в реални резултати за бизнеса, не е достатъчно компаниите просто да добавят все по-мощен AI към начина, по който вече работят. Нов анализ на Световния икономически форум – „Beyond The AI Pilot: Why Workflows Matter More Than Software“ – показва точно това: употребата на AI расте бързо, но засега е трудно да се открие същият ефект върху производителността на труда в компаниите.

Анализът се позовава на проучване от 2026 г. сред близо 6000 висши ръководители в САЩ, Великобритания, Германия и Австралия. Около две трети казват, че компаниите им активно използват AI, но приблизително 89% не отчитат измеримо подобрение в производителността на труда през предходните три години. Това подсказва, че проблемът може да не е в самата технология, а в начина, по който компаниите я използват. Ако просто добавиш AI към старите процеси, няма автоматично да промениш начина, по който работи бизнесът.

Промяната трябва да започне от начина, по който се вземат решения. Компаниите трябва да определят кога човешката преценка е незаменима, кога AI може да даде повече или по-добра информация за вземането на дадено решение, кои рутинни и маловажни задачи могат да бъдат автоматизирани и в кои случаи крайната отговорност задължително трябва да остане у човека. Според Световния икономически форум истинската полза от AI идва не от купуването на още софтуер, а от преосмислянето на самите работни процеси. За да има резултат обаче, са нужни и добри управленски решения, както и ясно измерване на ефекта.

Това променя и работата на самите мениджъри. AI вече може да пише доклади, да обобщава информация, да открива зависимости и да предлага следващи стъпки. Затова все по-важна става способността на хората да преценяват кога могат да му се доверят, кога трябва да се усъмнят в резултата и кои решения не бива да оставят на технологията. AI не трябва да обезсмисля човешката преценка, а да я прави още по-важна.

Тази промяна обаче изисква смелост. Истинското преосмисляне на работата неизбежно засяга установени роли и отговорности, начина, по който се одобряват решения, отношенията между различните нива в компанията, разпределението на ресурсите, а понякога и необходимостта от някои управленски позиции. Лесно е лидерите да подкрепят AI трансформацията, докато тя не изисква от тях да променят структури, които самите те са изградили, позиции, за които отговарят, или част от собствените си правомощия.

Именно тук е нужна смелост – компаниите да се променят според това, от което ще имат нужда утре, вместо на всяка цена да пазят начина, по който са работили досега. В противен случай AI може просто да направи старите процеси по-бързи. И докато една компания върши вчерашната работа по-бързо, конкурентите ѝ могат да измислят по-добър начин тя изобщо да бъде свършена.

Как да решим парадокса на продуктивността при AI

Колкото по-достъпен става AI, толкова по-малко значение ще има кой разполага с най-мощната технология. Разликата ще идва от това кой успява да я използва най-добре. За компаниите това означава да превърнат по-високата продуктивност на служителите в реални бизнес резултати, да не позволят на автоматизацията да отслаби човешките умения и да преосмислят работата така, че хората и AI да се допълват.

Това изисква стратегическа дисциплина, далновидност и смелост. Защото с времето самият достъп до мощен AI все по-трудно ще бъде конкурентно предимство. Предимството ще бъде в начина, по който компаниите го използват, без хората им да губят способността сами да мислят, преценяват и трупат експертност. Компаниите, които намерят този баланс, няма просто да вършат повече работа за по-малко време. Те ще вземат по-добри решения, ще развиват по-способни хора и в крайна сметка ще изграждат по-силен бизнес.

Автор: Michael Edmondson