За разлика от много други отрасли винопроизводството в световен мащаб е много напреднало в преминаването си към устойчиви технологии и отговорно използване на ресурсите. И това не важи само за Франция и Испания, но дори в България имаме примери за находчивост и новаторство. За тях ще ни разкаже Емил Коралов от DiVino, чиято кауза е да развива и подкрепя винения бранш в България, както и да популяризира качественото българско вино.

Разкажете ни как се прави устойчива изба?
Правенето на вино в същността си е чист, невредящ на природата процес. Но има някои неща, които са в граничната зона или откровено в зоната на практиките, които не са особено „приятелски“ настроени към природната среда. Ако тръгнем по пътя на виното, на първо място това са пестицидите. Хубавото е, че тенденциите в момента са все повече към биологично (и дори биодинамично) отглеждане на лозята, което автоматично изключва тези химически средства за защита. Втората практика е „местенето“ на грозде на големи разстояния, което логично е свързано с някакъв въглероден отпечатък. И тук не става дума за 20-30 км., а за прекосяване на цяла България във всички посоки. За това допринасят остарелия закон за виното, който разрешава вина с наименование за произход да бъдат произвеждани на много големи разстояния между лозето и избата. Устойчивата изба трябва да е максимално близо до лозето, което да бъде гледано по възможно най-щадящия начин, процесите на производство – максимално честни, т.е. чисти, а пакетирането – с мисълта за това, как да привлечеш потребителя с продукта вътре, а не с първосигнални белези отвън.

Как се развива винената сцена в България и кои са примерите за новатори в сектора?
Българското вино изключително много се разви от началото на века и особено последните 10-ина години. Винарите са знаещи, можещи, отворени към света, пътуват, практикуват в чужбина. Това нямаше как да не доведе не просто до подобряване на нивото, това доведе до качествен скок. Българското вино като качество вече е на световно ниво. Има много­образие от стилове и е разбираемо, че има и по-консервативни вина, но има и такива, които са модерни. Има и иновативни. Но странното при виното в момента, е, че иновативно в голяма степен означава връщане към природата, към земята, към натуралния начин на производство. А кои са новаторите не бих искал да изброявам – по виното ще ги познаете.

Как се отразяват климатичните промени и какви мерки трябва да вземе секторът?
Не се отразяват добре. Най-вече защото хората се съобразяват с климата, който имат, а сега трябва да се пренастроят. И едно е да направиш по-различен стил вино в избата, съвсем друго е да трябва да промениш всичко, най-вече в лозето. Проблем има и с напояването. На много места водата не достига, а в повечето европейски страни, за да може дадено вино да се класифицира като такова с контролирано наименование за произход, напояването е забранено. И тогава дилемата пред винопроизводителя е дали да напоява и все пак да произвежда, или да се надява, че природата ще е благосклонна и ако произведе нещо, да вземе по-добра цена. Проблемът с климатичните промени е доста сериозен във всички сфери, виното не прави изключение, а новите реалности, когато говорим за България, трябва да бъдат отразени и в законодателната рамка.

Медът и виното са едни от най-древните натурални храни. Какво общо имат пчелите и виното?
И двете са природен продукт и са свързани с мястото. Както много по-ценно е да имаш вино от конкретно място и от специфичен сорт, така и при меда по-голямата ценност е локацията и цвета, от който е направен. И при двата продукта концепцията за тероара – съвкупността от спецификата на мястото, почвите, климата – е от първостепенно значение. Все пак при меда човешката намеса (би трябвало) да е доста по-малка, защото друг, а именно пчелите, произвежда продукта, но картината в целостта си е една и съща. И в двата продукта грижата за земята, за природата е това, което мотивира и води напред истински посветените.

Дегустация на вино
в Wine Generatotor
120 HoneyDrops