Обучаван си като коуч, лидер и ментор от най-големите имена в тази сфера – Джон Максуел и Тим Стори. Какво ти даде тази подготовка и тяхната философия за живот?

Джон Максуел е признат световен учител на тема лидерство с над 50 книги по темата, а Тим Стори е един от бащите на професията лайф коучинг. Тим и Тони Робинс бяха първите големи имена в коучинга. От Максуел научих, че най-важното и основополагащо нещо в лидерството е да умееш да водиш себе си. Когато започнах да чета неговите книги, все още живеех без вода и ток в най-голямото гето на Балканите. Това, което научих, беше да водя себе си в добра посока, с добри навици и с подреден ум. С голяма дисциплина, воля и вяра. Ако не бяха неговите книги тогава, не знам накъде щеше да ме поведе животът. Защото именно когато не водим себе си, нещо друго или някой друг води нас. А нашият път и живот са си наша лична грижа.

Тим Стори за мен е не просто учител, но и семейство. Той ме учи всеки ден как да бъда по-добър човек и съветник. Има много хора, които се захващат с коучинг, за да са в позиция на специалисти, които да учат хората, само с професионален опит и схема на обучение. Тим ме научи да работя със загриженост към хората. Това е големият момент, който обръща нещата и едно обучение има реален ефект.

Какво означава да водиш себе си?

С една дума – това е дисциплина. Дисциплина е да правиш това, което ти е трудно, не ти се иска, но в крайна сметка си идентифицирал, че дългосрочно това ще бъде най-доброто за теб. Ежедневни усилия – дали това ще е да ставаш по-рано, да избягваш определени храни, да тренираш, да смениш средата си, рутината си, бизнеса си, подхода си… Силните личности имат високо ниво на себеконтрол.

Какво е коучингът? Себеконтрол ли е целта му?

Буквално, да. Колкото до самата професия коучинг – човек може да се сертифицира, да отиде да учи, даже сигурно може и да си купи диплома, особено по нашите географски ширини. Коучингът се базира на нашата собствена истина, а треньорите ни водят чрез въпроси към нея. Защото повечето хора не са свикнали да чуват себе си, защото живеят повече във външния свят, отколкото вътре в себе си.

Аз съм не само коуч, но и ментор. Защото коучингът не те притиска – той те води с въпроси в твоите лични дълбини, докато менторът те насочва и коригира. Повечето ментори не са добри треньори и доста треньори не стават за ментори. Аз комбинирами двете тактики, защото съм минал през много и мога да спестя години лутане на хората, с които работя.

Живеем в свят, в който всеки вече е гуру, ментор, съветник – която и социална мрежа да отвори човек, го посреща някой и му казва как да живее. Защо ни е да плащаме за помощ, след като я има навсякъде около нас?

Това, че получаваш полезна информация, не означава, че чувстваш, искаш или ще я ползваш. Познавам много хора, които имат в телефона си стотици запазени видеа с рецепти, полезни съвети, хранителни добавки, които да ни направят безсмъртни, медитации, съвети от гурута.

В повечето случаи тези видеа си седят някъде и ги забравяме секунди след като сме ги запазили в телефона си. Няма нищо, което може да замени индивидуалния подход при коучинга. Живият контакт с човек, който е загрижен за теб и търси теб, заедно с теб. В менторството и коучинга ние помагаме на хората не само да знаят какво трябва, защото всички знаят, че за да сме слаби например, трябва да се движим повече и да се храним правилно.

Липсата на мотивация пречи на хората да станат и да направят това, което знаят, че е правилно. Тук идва ролята на коуча, който насочва вниманието ти към нещата, които да те задвижат.

Споменаваш нещата, които ни задвижват, а кои са нещата, които ни блокират? Провалите ли?

Провалът е необходима част от успеха. Истинският успех не е липсата на провал. Истинският успех е какво правиш, когато се провалиш. Заобиколени сме от техника, живеем в технологични домове, телефони, коли, уреди, всичко е техника около нас. Представяме си, че и ние трябва да работим като машина. И когато се провалим, го приемаме превратно, сякаш сме счупени и за нас няма резервни части. Хората сме живи и духовни същества и от раждането до смъртта си еволюираме. И е важно какво култивираме в себе си. И невинаги сами можем да преценим в коя част от себе си да инвестираме най-много.

Любимата ми индианска притча за двете кучета най-добре илюстрира това. В нея един стар индиански вожд учел внука си за живота. И му казал, че във всеки човек се води битка – битка между две кучета. Едното е зло – гняв, завист, ревност, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, гордост, омраза и лъжа.

Другото е добро – то е радост, мир, любов, надежда, смирение, доброта, състрадание, щедрост, истина и вяра. Малкият индианец помислил за момент и попитал дядо си кое куче побеждава в крайна сметка. Старецът се усмихнал леко и отговорил: „Това, което храниш“.

Много е лесно, когато си в лоша среда, да взимаш лоши решения, да храниш лошото куче. Не всеки има ментор, който да го води в кризата. И ти не си имал като момче – когато си успял да излезеш от махалата невредим, да се образоваш, да направиш здраво семейство и силна кариера. Как го направи без подкрепа?

Вярвам, че хора като мен изплуват от кризи и трагедии по-силни, за да могат искрено и автентично да помагат на хората след това. Именно по тази причина книгата ми „Успех по време на криза“ беше толкова високо оценена. Тя наистина е жив учебник, пълен не със суха теория, а с реална методология, която наистина работи, защото иначе нямаше днес да съм тук и да давам интервю на вас.