Информационно обслужване е в процес на обратно изкупуване на акции от миноритарни акционери. Какви са резултатите до момента, каква е целта на обратното изкупуване?

Според изискванията на Директива 2014/24/ЕС капиталът на националния системен интегратор трябва да е собственост на държавата, а към момента на промените през 2019 г. в Закон за електронно управление, с които Информационно обслужване беше определен от НС за национален системен интегратор, около 0.5% от капитала на дружеството беше собственост на бивши и настоящи служители на компанията. Този факт стана обект на жалба до ЕК от страна на българска ИТ организация.

Бяха проведени разговори на Министерството на електронното управление с Европейската комисия, на които беше уточнено, че частните акционери са следствие от Закона за приватизация, беше започната и процедурата по обратното им изкупуване. До момента са изкупени 60% от акциите, като кампанията ще продължи изкупуването до края на годината. Отчитайки този напредък, Европейската комисия вече индикира пред българските власти и подателя на жалбата, че сме покрили нормативните изисквания и процесът на ЕК по евентуална наказателна процедура ще бъде прекратен.

Какви конкретни ползи получават държавните институции от системната интеграция, която компанията извършва, и как това влияе на оперативните разходи и ефективност в публичния сектор?

Често хора от бизнеса, но и държавни служители свързват системната интеграция само с техническия аспект, но според мен по-съществената част е фактът, че това е всъщност стратегически подход за фискална дисциплина и оперативна ефективност в публичния сектор. Всеки проект в тази област започваме с детайлен анализ на състоянието на конкретната институция в частта ИКТ и киберсигурност, следва план, който включва дейности, които да доведат до постигане на световно ниво на ИТ технологиите и системите в институцията, както и в областта ниво на киберзащита. Всичко това се прави при прилагане на най-добрите световни стандарти, чрез специалисти с международно признати компетенции и сертификати, като целта е оптимална цена и ефективност.

Смея да твърдя, че погледът върху ИТ системите в държавната администрация  на национално ниво, който има нашият екип, е без аналог в целия ИТ сектор у нас. Това ни позволява да даваме най-добрите решения, така че дадена институция да оптимизира и максимализира ефективността на работа в ИТ и кибер частта си.

Само един пример – в рамките на периода от 2019 до 2026 г. са постигнати около 40 млн. евро спестявания за държавата чрез по-добри условия при доставки и реализирани проекти. Има проект, първоначално оценен на 7 млн. лв., който след намеса от наша страна е успешно реализиран на стойност 1.6 млн. лв. Друг пример е технология за киберсигурност, която ключова държавна структура искаше да придобие за над 3 милиона лева, а Информационно обслужване я беше придобило за 240 хил. долара. Такива примери са десетки в различни мащаби само за последните няколко години. За всички тези примери има официални документи в компанията.

Как компанията балансира между ролята си на държавен системен интегратор и пазарната конкуренция в ИТ сектора?

В този контекст една от основните ни функции е изграждането на системни и технологични архитектури. Много от елементите на тези архитектури ние придобиваме от пазара, придържайки се към ангажиментите ни като публичен възложител по Закона за електронно управление и по Закона за обществените поръчки.

Така, за да добавим продукти, услуги, технологии, поддръжка на тези технологии, провеждаме открити публични обществените поръчки. Единственият праг за кандидатстване е това участникът да гарантира, че  доставените продукти, когато става дума за хардуер или софтуер и тяхната стандартна поддръжка например, са  чисто нови, с гарантиран произход от световния производител.

Как Информационно обслужване гарантира прозрачност, ефективност и високо качество при обществените поръчки, които провежда по линия на системната интеграция, и какви критерии използвате, за да гарантирате, че избраните изпълнители отговарят на технологичните изисквания на държавната администрация и критериите за киберсигурност?

Така както изисква законът – спазваме регламентите на Европейската комисия за публичност, прозрачност и ефективност при разходване на публични средства и законите в Република България. Всички договори и технически спецификации между нас и администрациите се публикуват публично – както на сайта на компанията, така и на платформата на Агенцията за обществени поръчки. Това гарантира пълна прозрачност на цените, условията и изпълнението.

От 2020 г. до момента са проведени 922 процедури по Закона за обществените поръчки. От тях 578 са на база търг, а останалите са отново по ЗОП,  чрез директни възлагания към български компании, носители на авторски права за специфични системи като счетоводство, деловодство, човешки ресурси и други подобни. От тези 578 поръчки 574 са с критерий най-ниска цена, а само 4 – с методика за оценка  икономически най-изгодна оферта. За 6 години и тези над 900 процедури има само 9 жалби, от които всички приключиха в полза на Информационно обслужване, защото винаги сме следвали буквата на закона.

Как оценявате финансовото представяне на Информационно обслужване през последните години по отношение на приходи, рентабилност и ефективност на разходите, и кои фактори имат най-съществен принос за тези резултати?

Мога да говоря за финансовото представяне на компанията през последните 12 години, което показва устойчив ръст на приходите и печалбата при едновременно повишаване на възнагражденията и ефективността. Всяка година публикуваме публичен подробен отчет на финансовите резултати на компанията и ефективността по основните проекти на дружеството на сайта на Информационно обслужване. Считам това за изключително важно не само като комуникация с екипа, но и с обществото. Става дума за проекти с публични средства и отчетът на свършеното е съществен елемент от доверието и прозрачността.

Ако трябва да говоря с конкретни показатели – за 2025 година са отчетени над 90 млн. евро приходи и малко над 8.5 млн. евро печалба, което е ниво, сходно с предходната година, което показва добра стабилност. Държавата като мажоритарен акционер получава значителен дивидент, над планираното в бизнес плана. За последните 10 години средната работна заплата в компанията нарасна 3 пъти, което отразява политиката ни по задържане и развитие на кадри и, разбира се, спецификите на ИТ пазара.

Какви са основните тенденции в развитието на човешкия капитал в Информационно обслужване?

Компанията се грижи за критично важни системи на национално ниво и тази отговорност изисква да поддържаме изключителен екип с експертиза.

Затова и основната работа в развитието на човешкия капитал в Информационно обслужване е повишаване на експертизата и високата специализация на екипа. Компанията разполага с около 650 експерти, като приблизително 570 от тях са технологични специалисти. Балансът между мъже и жени е относително равномерен – около 55% към 45%.

Значителна част от развитието е свързана с повишаване на квалификацията на експертите ни, за което говорят и придобитите над 3600 професионални сертификата. Екипът включва и високоспециализирани специалисти в областта на киберсигурността, включително сертификации от института, който провежда най-високо ниво на обучение в сферата на киберсигурността – SANS Institute. 11 служители са преминали едни от най-високите нива на техните курсове, а пет от тях дори бяха отличени с медали за най-добро представяне.

Това ни прави единствени в България с толкова голяма база от сертифицирани експерти в тази област, което е сериозно професионално постижение.  Искам да изкажа огромни благодарности на всеки един служител на компанията, защото благодарение на този невероятен екип. Информационно обслужване е толкова успешна компания и изпълнява успешни проекти. Това си пролича и на последните избори за народни представители на 19 април 2026 г., където нашата работа е най-видима за обществото и зорко следена от всички. За поредни избори тя бе приета без забележка от всички участници в изборния процес.

Какви предизвикателства срещате в сферата на киберсигурността и какви мерки предприемате, за да ги адресирате?

Ключовото в нашия подход към киберсигурността е принципът security by design и defence in depth, при който още при проектирането на всяка система архитектурата и процесите се изграждат с приоритет на сигурността на многослойно ниво. Това означава, че както на системно ниво, така и на ниво потребител всяка информационна система е проектирана да бъде защитена по подразбиране, с вградени механизми за контрол на достъпа, защита на дан­ните и управляемост на услугите.

Работим с ясно разбиране, че киберсигурността не е само технология, а комбинация от архитектура, процеси и хора. Затова инвестираме както в най-съвременни световни технологии за защита, така и в развитие на човешкия капитал.

Допълнително прилагаме модел на постоянен мониторинг и прозрачност на състоянието на системите. На нашия публичен сайт визуализираме в реално време състоянието на ключови системи, които управляваме и защитаваме. Това е част от философията ни за управляемост и отчетност на услугите.

Успяхме да постигнем професионален имидж на компанията, който ни позволи да бъдем припознати за ключов партньор на водещите световни технологични компании. Това доверие в нашите компетенции ни позволява да имаме ексклузивен достъп до специализирани решения за киберзащита и киберразузнаване например, което ни позволява не само реакция, но и превенция на заплахи.

През 2024 г. беше извършена външна оценка на нашите киберкапацитети от американската администрация, което допълнително потвърди нивото на зрелост на компанията. В резултат беше подписано стратегическо партньорство с Американската агенция за търговия и развитие (USTDA) за изграждане на централизирана система за координация на киберзащита на публичната администрация. Целта е националният киберцентър да поеме координирана роля в превенцията, реакцията и възстановяването при кибератаки.

Как членството на Информационно обслужване в EURITAS подобрява технологичния капацитет и експертизата на компанията?

EURITAS е европейската асоциация на публични IT доставчици, в която Информационно обслужване беше прието след представяне на нашето портфолио и капацитет. На практика това ни нарежда до системните интегратори на водещи европейски държави като Германия, Великобритания, Ирландия, Дания, Финландия, Италия, Австрия, Малта и Швейцария.

Важната част от това участие в  EURITAS е всъщност обмяната на опит с другите в Европа по ключови теми – електронно управление, обществени поръчки, изкуствен интелект и киберсигурност. Екипите се събират регулярно, има редица  работни групи, срещи и съвместни инициативи, които ни дават достъп до добри практики и технологични решения от останалите членове.

Един пример, разбираем за всички – особено важно беше участието ни по време на COVID кризата, когато като партньор на българското правителство изградихме и интегрирахме зеления сертификат с европейската система. Това ни даде възможност да работим на практика в общоевропейска дигитална инфраструктура. България бе първата от всички европейски държави, интегрирала се с централната система на зеления сертификат.

Информационно обслужване извърши пълна дигитална трансформация на българското здравеопазване. Споделете ни повече за този процес.

Националната здравноинформационна система е един от най-големите и успешни проекти и е сред основните примери за дигитална трансформация в България. Стартирахме я през 2020 г., като към момента тя обхваща целия здравен сектор.

В системата в реално време работят всички основни участници в здравеопазването. Към настоящия момент системата съдържа над 700 милиона уникални здравни записа, които обхващат медицинската история на българските граждани.

Разработихме електронен портал, чрез който всеки пациент, личен лекар и специалист има достъп до пациентското досие. Създадохме и две мобилни приложения, едното от които е „еЗдраве“, насочено изцяло към гражданите. Чрез него пациентите могат да следят резултати от изследвания, рецепти, прегледи и предписания, а при деца до 18 години информацията автоматично се визуализира в профила на родителя. В момента над 500 000 български граждани активно използват тези услуги през мобилното приложение.

Допълнително към здравната дигитализация изградихме и системата на НЕЛК, свързана с медицинската експертиза. Тя напълно дигитализира процеса по издаване на ТЕЛК решения, включително случайното разпределение на случаите, електронното издаване на решения и интеграцията с други държавни системи. Чрез дигитализацията се намали времето за произнасяне от 73 дни до 2 дни. По този начин пациентите не са задължени да носят хартиени документи в институциите, което спестява време, разходи и административна тежест както за гражданите, така и за администрацията.

Друг ключов елемент е системата на НЗОК, при която всички процеси са изцяло дигитализирани. Докато преди се използваха пациентски книжки и месечни отчети, днес обменът на информация се извършва в реално време. От началото на годината аптеките също подават данни в реален режим, без месечни отчети. Амбицията ни е този модел да се разшири и към болничната помощ, така че всички разплащания и проверки да се извършват автоматично и без административни забавяния.

НЗИС и системата на НЗОК са напълно интегрирани и работят в реално време, като натоварването достига до 1300 операции в секунда. Горди сме с постигнатите резултати в дигитализацията в сектор „Здравеопазване“.

Какъв е напредъкът по изграждането и надграждането на другите национални системи с ключово значение за държавата?

На първо място, през януари 2020 г. стартирахме платформата за Централната система за обществени поръчки. Отвъд чисто технологичното предизвикателство, ние успяхме да обучим за работа с платформата хиляди държавни служители, както и хиляди потребители.

Втората критична национална система е Единната информационна система за съдебната власт. Внедрихме системата по време на COVID кризата, когато всички бяха в режим на ограничения. Колегите от София и всичките ни клонове останаха и внедриха системата във всички съдилища, които са над 150 на брой.

Мащабът по отношение на данните е значителен. Има над 15 млн. електронни документа и са образувани над 2,6 млн. съдебни дела, по които са създадени близо 10 млн. електронни съдебни акта. Системата съдържа портал за електронно правосъдие, както и мобилно приложение, чрез които всеки адвокат или гражданин може да комуникира електронно със съдебната система.

Електронният портал за правосъдие има над 30 000 потребители, от които около 13 000 са адвокати, и над 800 000 достъпа до електронни дела. Това е спестило над 17,5 млн. евро – разходи за пътуване, престой в съда и време за запознаване с дела.

Приемането на еврото като официална валута в България доведе до необходимост от адаптация на редица държавни системи. Как подходихте към този процес?

Информационно обслужване работеше по този проект в тясно сътрудничество с Министерството на електронното управление и Министерството на финансите още на ранен етап от процеса. Разработихме публична платформа, в която бяха описани всички държавни системи и 6–7 основни етапа за тяхната адаптация към еврото. Уникална платформа, която няма аналог в целия ЕС.

Всяка държавна структура беше задължена да отчита през платформата на какъв етап се намира. Платформата беше изцяло публична и осигуряваше пълна прозрачност. Чрез този механизъм беше осигурена яснота за всички участници – институции, граждани и бизнес – относно това какви действия са необходими и в какви срокове трябва да бъдат изпълнени. Това беше един от водещите инструменти за координация и плавно преминаване към еврото в държавния сектор, изцяло базиран на принципа на прозрачността, който седи в основата на всичко, което правим.