Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българският износ на зърно е изправен пред сериозен риск заради ескалацията на атаките срещу търговски кораби в Черно море. Част от плавателните съдове вече отказват да посещават българските пристанища, а други отлагат пристигането си. Това поставя под заплаха износа на около 5 млн. тона пшеница и може да доведе до сериозни загуби за земеделските производители.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- „Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища. Други просто забавят самото си идване и стоят в южната част на Черно море“, заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНТ.
- По думите му ситуацията се е влошила рязко през последните 24 часа. България разполага с около 5 млн. тона пшеница за износ, но продължаващите атаки срещу търговски кораби създават опасност страната да загуби традиционни международни пазари.
- Морският транспорт на практика няма реална алтернатива за подобни количества. Железопътната инфраструктура към Гърция не разполага с достатъчен капацитет, за да поеме износа през гръцките пристанища, посочи Проданов.
- Допълнителен натиск оказват растящите разходи за превоз и застраховане на корабите. Според председателя на асоциацията от началото на войната в Украйна транспортът на зърно от Черноморския басейн е поскъпнал между пет и шест пъти, а застраховките също са отбелязали многократно увеличение.
- България потребява около 1.2–1.3 млн. тона пшеница годишно, което означава, че огромна част от произведените количества разчитат на външни пазари. Ако износът бъде блокиран за продължителен период, страната може да посрещне следващата реколта с големи преходни запаси и недостатъчен складов капацитет.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Предупреждението на зърнопроизводителите идва след поредица от атаки срещу търговски кораби в западната част на Черно море.
На 6 октомври два кораба бяха атакувани с морски и въздушни дронове в българската изключителна икономическа зона. Единият потъна, а десетима моряци бяха обявени за изчезнали.
На 13 октомври последваха нови удари. Товарният кораб HS Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, потъна край Крапец, като 11 моряци бяха обявени за изчезнали. Друг кораб – Chelsea-3, под малтийски флаг, също беше поразен, но екипажът му беше спасен.
Напрежението се засили допълнително на 15 октомври, когато два танкера бяха атакувани с дронове край румънското крайбрежие, а седем моряци бяха обявени за изчезнали.
Ескалацията вече има пряко отражение върху търговията. Само седмица по-рано, на 9 октомври, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че няма отказани кораби и търговията със зърно през българските пристанища протича нормално.
ДОПИРАТЕЛНА
Проблемът далеч не се ограничава до България. По оценка на Илия Проданов от приблизително 200 млн. тона пшеница, които годишно участват в международната търговия, почти половината могат да идват от Черноморския регион в определени години.
Продължителното нарушаване на корабоплаването създава риск от парадоксална ситуация – световните цени на пшеницата да се повишат заради затруднените доставки, докато цените в България и съседните производители да паднат заради натрупването на непродадена продукция.
Това би означавало едновременно загуба на приходи за българските земеделци и поскъпване на суровината на международните пазари.
КАКВО СЛЕДВА
Зърнопроизводителите настояват държавата спешно да гарантира безопасността на корабоплаването до българските пристанища. В дългосрочен план браншът призовава за инвестиции в железопътната свързаност с Гърция, които да осигурят алтернативен маршрут за износ при бъдещи кризи.
Без възстановяване на доверието на корабособствениците България рискува не само да натрупа милиони тонове непродадено зърно, но и да загуби позиции на международните пазари.
