Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Докато Европа се бори с високите цени на енергията, опасенията за доставките и перспективата климатичните промени да доведат до все по-горещи лета, приносът на България към решаването на тези проблеми ѝ спечели прозвището „Батерията на Балканите“, пише Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- С помощта на 700 млн. евро (783.86 млн. долара) под формата на безвъзмездно финансиране от Европейския съюз България е удвоила капацитета на батерийните си системи през последната година. Това ѝ позволява да съхранява произведената през деня слънчева енергия и да я освобождава в часовете на пиково потребление вечер.
- Тази възможност доведе до значително увеличение на износа на електроенергия, с който България подпомогна съседните държави, когато горещите вълни през юли и август поставиха националните електроенергийни мрежи под сериозно напрежение заради високото потребление.
- „Съхранението на енергия в батерии вече е от критично значение. То не е просто желателно, а абсолютно необходимо“, заяви Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), цитиран от Ройтерс.
- От години държавите от Европейския съюз се стремят да развиват системи за съхранение на енергия, за да компенсират непостоянния характер на производството от слънчеви и вятърни електроцентрали.
- Напредъкът обаче се забавя заради продължителните процедури за регулаторни разрешения и присъединяване към електроенергийните мрежи, въпреки че се очаква внедряването на батерийни системи да се ускори, особено в Германия, Великобритания и Италия.
- Събитията през тази година, когато високите цени на енергията допълнително засилиха общественото недоволство и допринесоха за социални вълнения, насочиха още по-силно вниманието към този въпрос.
- Успешното съхранение на електроенергия за моментите, когато тя е най-необходима, помага да се определят разходите на потребителите за ток и да се смекчат последиците от нарушенията в доставките, свързани с войната на САЩ и Израел срещу Иран.
РЯЗЪК СКОК В ИЗНОСА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ
България разполага с ограничени собствени запаси от петрол и природен газ, а производството ѝ на електроенергия е значително по-малко от това на много други държави в ЕС.
Въпреки това страната е успяла да увеличи износа си на електроенергия с 62% през тази година спрямо предходната, достигайки 3.5 тераватчаса, показват данни на АПСТЕ. Това се случва, след като европейските субсидии и регулаторните промени са помогнали за привличането на частни инвестиции в батерийни системи за съхранение на енергия.
Инсталираната мощност на тези системи вече достига около 6 гигавата спрямо 3 гигавата преди година.
Част от износа е насочен към Румъния, която през август беше принудена да спре ядрен реактор заради сушата, понижила нивото на река Дунав, чиито води се използват за охлаждане на турбините.
Освен икономическата стойност на износа увеличаването на батерийните мощности е помогнало на Румъния да запази нивата на водохранилищата си, като е намалило необходимостта от използване на водноелектрически централи, които традиционно покриват пиковото потребление.
България е изнасяла до 50 000 мегаватчаса електроенергия дневно, заяви Димитър Зарков, ръководител на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
„За да поставим това в перспектива, става дума за средно около 2000 мегавата, които излизат от България всеки час – приблизително колкото мощността на АЕЦ „Козлодуй“.“
Централата се намира в Северозападна България.
НАЙ-ГОЛЕМИ ПОЛЗИ ПРЕЗ ЛЯТОТО
Очаква се батериите да имат по-ограничено въздействие през зимата, когато по-кратката продължителност на деня означава и по-малко производство на слънчева електроенергия.
Димитър Зарков очаква през предстоящите зимни месеци България да трябва да разчита в по-голяма степен на конвенционалните електроцентрали, отколкото на съхранена енергия от възобновяеми източници.
По-нататъшното разширяване на батерийните мощности е изправено и пред други предизвикателства, включително необходимостта България да разшири електропреносната си мрежа.
Бързият темп на развитие на сектора също така е отслабил част от финансовите стимули, които първоначално са привлекли инвеститорите. Разликите между цените на електроенергията в отделните часове са се свили, което намалява възможностите за печалба от разликата между цената, при която енергията се съхранява, и тази, при която се продава обратно в мрежата.
„В определен момент батериите могат да започнат да канибализират част от собствените си приходи“, посочва Министерството на енергетиката на България в изявление до Ройтерс.
„Тогава ще стане още по-важно те да участват не само в обикновен арбитраж между часовете с евтина и скъпа електроенергия, но и на балансиращите пазари и в предоставянето на системни услуги.“
БЪЛГАРИЯ ИЗПРЕВАРВА ГЪРЦИЯ
Гърция, известна с многото си слънчеви месеци, изглеждаше естествен претендент за лидерство в надпреварата за батерийно съхранение на енергия.
Въпреки че капацитетът на слънчевите ѝ електроцентрали е нараснал значително – повече от три пъти между 2020 и 2025 г. според Международната агенция за възобновяема енергия – развитието на батерийните системи изостава, а страната продължава да разчита на вносен природен газ, за да покрива пиковото вечерно потребление.
Въпреки проведените три кръга търгове за самостоятелни батерийни системи от 2023 г. насам, Гърция въведе в експлоатация първите си мощности едва през април.
Според правителствени данни общата инсталирана мощност на системите за съхранение се очаква да достигне 1 гигават до края на годината – малка част от капацитета на България.
Средната цена на електроенергията за битовите потребители в Гърция, без данъци и такси, е била 0.1967 евро за киловатчас през първата половина на годината спрямо 0.1117 евро в България, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
Миналия месец гръцкото Министерство на енергетиката посочи в презентация, че работи за ускоряване на развитието на системите за съхранение с помощта на европейско финансиране, като целта е да се намалят цените на енергията.
Представители на властите заявиха, че до 2030 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 5 гигавата батерийни мощности в допълнение към единия гигават, който трябва да заработи до края на настоящата година.
За някои участници в сектора обаче това не е достатъчно бързо.
„Ако тези шест гигавата вече работеха, електроенергийната ни система щеше да бъде по-балансирана и ползите от това щяха да се усетят и от потребителите“, заяви пред Ройтерс Манолис Карапидакис, главен изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на проекти за съхранение на електроенергия.
