Строителната активност в България рязко се охлажда през ноември

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• BCC Market Index, който измерва строителната активност в България, достига 120.2 пункта в изданието си за ноември 2026 г. Това е най-ниската му стойност от юни 2023 г.
• На годишна база индексът се понижава с 24.1% спрямо 158.3 пункта през ноември 2025 г. – най-резкият годишен спад от януари 2015 г.
• Само осем месеца по-рано, през март 2026 г., показателят достига 163.4 пункта – най-високото си ниво от февруари 2009 г.
• От март до ноември обаче индексът губи около 26% от стойността си.

АКЦЕНТ

Рязкото понижение обаче не означава, че строителството е в криза. След рекордните стойности през март активността се връща към по-умерени нива, но все още е с около 20% по-висока от средната за периода 2005-2025 г. 

ЗА ИНДЕКСА

BCC Market Index обединява информация за новите проекти, започнатите строежи, обема на текущото строителство и завършените сгради. Той включва жилищни, офисни, търговски, промишлени, складови, хотелски и други видове обекти. Затова спадът на общия индекс не означава автоматично, че всяка от тези категории отчита понижение със същия темп.

ГОЛЯМОТО ЧИСЛО

1906. Толкова строителни обекта се намират в проектна фаза към 3 ноември 2026 г., показват данните на Националния регистър за строителство и реконструкции. Общата им разгъната застроена площ достига 23.7 млн. кв. м. В процес на строителство са 5067 обекта с общо 34.4 млн. кв. м площ. Планираните обекти обаче са средно значително по-големи – около 12 400 кв. м спрямо 6800 кв. м при тези, които вече се строят.

КОНТРА

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват интересна разлика между новите инвестиционни намерения в жилищното строителство и проектите, които вече навлизат в етап на реализация.

През третото тримесечие на 2026 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2224 жилищни сгради с общо 8624 жилища и 1.14 млн. кв. м разгъната застроена площ.

На годишна база броят на разрешените сгради намалява с едва 3%, но жилищата, предвидени в тях, са с 36.3% по-малко, а разгънатата им застроена площ се свива с 22.7%.

При реално започнатото строителство обаче картината е различна. През същото тримесечие е започнал строежът на 1573 жилищни сгради със 7296 жилища и 917 800 кв. м разгъната застроена площ.

Макар започнатите сгради да са с 12.5% по-малко спрямо година по-рано, броят на жилищата в тях нараства с 13.2%, а разгънатата им застроена площ – с 4.2%.

На тримесечна база обаче се отчита спад и при трите показателя за започнатото жилищно строителство – съответно с 11.3%, 18.1% и 12.4%.

ЗАЩО Е ВАЖНО

Данните очертават разминаване между новите разрешителни за строеж и проектите, които вече се реализират. Докато броят на жилищата в сградите с издадени разрешителни намалява с повече от една трета на годишна база, броят на жилищата в започнатите сгради продължава да расте.

Едно от възможните обяснения е, че проекти, подготвени в предходни периоди, продължават да навлизат в етап на строителство, докато новите разрешителни вече предвиждат по-малък обем жилища.

За строителните компании, доставчиците на материали и инвеститорите това е важен сигнал. Силната активност при вече започнатите строежи не гарантира, че същият обем работа ще се запази и занапред. Ако по-слабите инвестиционни намерения се превърнат в по-малко нови строежи, ефектът върху сектора може да се усети със закъснение.