Лъчезар Богданов за кризата с газа: Защо трябва да инвестираме в резервната гума
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Енергетиката в България е под силен натиск. Той дойде във вторник вечерта, когато Министерството на енергетиката обяви, че „Газпром“ спира доставките на природен газ към България. Това се случи, след като руският президент Владимир Путин поиска „неприятелските“ страни от ЕС да плащат газа в рубли. България отказа и тъй като с Полша предплаща доставките, кранчето най-напред беше завъртяно за тези две страни.
Кои от останалите държави в ЕС ще се съгласят с условието на Путин да плащат в рубли и дали изобщо ще има такива, тепърва предстои да се разбере.
Делът на газа от Русия в Полша е 46% от всичкия, а в България 90%, според изчисления на Politico.
Как реално кризата с газа ще се отрази на икономиката ни, какви механизми има страната ни да се справи със ситуацията – коментират Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика и Ива Петрова, зам.-министър на енергетиката.
„Най-важното в създалата се ситуация е да се осигури надеждност на доставките. Ако правителството не е готово и няма договорки откъде да купува газ, това е проблем, при това голям“, смята Лъчезар Богданов.
„Това е фундаменталният въпрос в момента. Цена почти всякаква може да се преглътне, теоретично. Винаги имаме възможност за някакъв трансферен механизъм, както стана в пандемията. Най-пострадалите страни получиха най-много от Механизма за възстановяване и устойчивост. Тоест имаш някакъв механизъм да компенсираш загуба. Въпросът е обаче, че ако спре физическата доставка, ще има хора без топла вода, спрели заводи и хора на улицата. Това вече е сериозен проблем, който не трябва да се допуска.“
„Потреблението на природен газ в България е гарантирано за минимум един месец напред и към този момент не се налага ограничаване на потреблението“, уверява Ива Петрова, която говори на конференцията „Индустриален триатлон: Климат, енергетика и околна среда“. По думите ѝ страната ни е в постоянна комуникация с Европейската комисия, където се дебатират възможностите за общи доставки на ниво Европейски съюз.
„Българският енергиен холдинг“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ са подсигурили непрекъсваемост на алтернативни доставки“, твърди Ива Петрова. Според нея това показва огромната солидарност между страните членки на ЕС, но и ефективността на инвестициите в инфраструктура – междусистемни връзки и друга газова инфраструктура. Фокус в усилията е засилване на работата на т.нар. „регионални групи на държави членки“, които могат да действат солидарно помежду си. “Това ще предотврати евентуалните прекъсвания на доставките на природен газ.“
На въпрос какви мерки трябва да вземе държавата, за да отговори адекватно на създалата се криза, Лъчезар Богданов отговаря: „Труден въпрос, на който няма конкретен отговор. От много години наблюдаваме как Путин превръща в политическо оръжие търговията със суровини. Имаме сериозен геополитически конфликт и затова е много трудно да кажем какво трябва да се направи, защото това означава да управляваме този конфликт“.
По думите му темата за диверсификация на енергийните доставки трябва да се върне отново в дебата и да има ясна политика в тази посока. „Когато в дадена търговия има политическа намеса, има риск. Трябва да гледаме на диверсификацията като застраховка. Пет години може да нямаш никакви ситуации с дадена доставка, но ако на шестата стане нещо и имаш план Б, тогава си защитен. Защо инвестираш да имаш резервна гума в колата?“, пита риторично икономистът. „Това е дългосрочен урок, за краткосрочния сме изпуснали момента. Сега най-важни са физическите доставки на момента, да има сигурност, че ще има енергия.“
Същевременно очакванията за успокояване на цените на енергийните доставки не се случват. Лъчезар Богданов казва, че Европа успява да ги поеме такива, каквито са в момента. „Имаме ефект от много рязка промяна в цената на енергията, тя води до инфлация, най-вече в индустриалните стоки, частично и в потребителските. Точно защото икономиката поглъща по-скъпата енергия, оттам стават по-скъпи металите, химикалите и т.н., но икономиката ги купува. Ние нямаме затворени стоманодобивни и медодобивни заводи. Икономиката понася инфлационно пренареждане. По цялата верига енергийният шок се прелива в останалите сектори. И засега работят – имат по-високи разходи, но имат и по-високи приходи, защото цените и на техните продукти се вдигат“, подчертава икономистът.
Правителството заявява, че високите цени на енергията, предстоящите проблеми на пазара на природен газ, несигурността на доставките и европейските климатични политики създават необходимостта от вземане на бързи и конкретни решения. Ива Петрова смята, че мерките за компенсиране на индустрия за високите цени е непосредственият отговор на правителството. Но то трябва да се фокусира и върху намирането на по-устойчиви решения в средносрочна и дългосрочна перспектива.
„Мерките за енергийна ефективност ще дадат своя принос в общите усилия за запазването на природата и климата, както и за повишаването на енергийната независимост на България. Общият ресурс, предвиден само в плана за възстановяване, е близо 2.5 млрд. лева. В момента се работи по проект за енергийна стратегия до 2030 г. – с хоризонт до 2050 г. Там ще се адресират средносрочните и дългосрочните решения“, казва Ива Петрова.
