Green To Go: По трудния начин

Производството на листни зеленчуци е деликатна работа, но Стефан Цонев намира начин да отглежда чиста продукция и да я достави в свеж вид до клиентите, което прави бранда му Green To Go популярен и желан дори от най-претенциозните гурме ресторанти

Свеж планински по­лъх долита от Ихтиманската Средна гора и разнася аромата на пролет край село Черньово, където се шири стопанството на Стефан Цонев. Здраво стъпил с кални обувки в разораната почва, той току-що е направил обичайната си обиколка на оранжериите с листни зеленчуци и е обходил още 130 декара земя, купени преди няколко месеца. „Тръгнали са малки плевели, но може да се махнат на ръка“, обръща се той към Весела Мирчева.

Тя е неотлъчно до него като партньор в живота и съдружник в компанията Green To Go. Двамата силно се надяват, че с новопридобитите площи ще решат част от проблемите си с бързото разрастване на бизнеса, който носи над 4 млн. лв. приходи за 2022 г. Напоследък дори отказват нови клиенти, защото близо 80 ресторанта в София и няколко търговски вериги – Billa, METRO, Т-market и „Фантастико“, чакат доставките си всеки ден.

Цонев (39) е особено доволен от сделката със земята, защото е точно срещу производствената база и е залепена до неговите оранжерии. Бившият собственик, земеделец, не е имал никакво намерение да продава мястото, но Цонев може да бъде много настоятелен и убедителен, когато се налага: „Той не искаше и да чуе, но му направих неустоимо предложение за 1.6 мл. лв. Надскочих с доста пазарната цена. Убедих го, че с тези пари може да купи машини и да вдигне земеделския си бизнеса, като намали работната ръка“.

На собствена земя Цонев вече може да изпълни големите си планове за тунелни оранжерии, свързани с автоматизираната поливна система, която управлява от телефона си, и да вкара още технологии за неинвазивно земеделие, към което се стреми. За това му трябват още 5 млн. лв., но това е пътят – да работи ефективно с малко хора. „В земеделието за един декар площ се наемат 5 души, а ние с 10 души ще обслужим 185 декара“, разсъждава той.

С оранжериите той цели да има продукция поне 9 месеца в годината и да намали вноса зимните месеци. Близо 50% от приходите на компанията идват от внос на листни зеленчуци от Италия. Понякога стоката се бави и не е ясно в какво състояние ще пристигне, което води до загуби. При последната обиколка на партньорите в Южна Италия в края на март Цонев посещава техните полета, хладилните бази и пакетажните цехове, за да се увери, че ще получава най-високото качество.

Сред доставчиците е една от водещите в Европа фирми за листни зеленчуци – Alphacom Italia, която зарежда супермаркетите на Mark & Spencer, Waitrose и Tesco в Англия. Цонев много цени това партньорство, защото италианците изнасят и в Швейцария. Швейцарските сертифициращи органи са „стриктни до педантичност“ и е чувал, че дори правят интервюта на работниците в полето за отношението на работодателите към тях.

От друга страна, италианските ферми са изключително подредени и това му прави силно впечатление. Ако в неговата ферма тракторите са паркирани с калта по гумите направо върху земята, то при италианците всички машини са измити на плаца, а редовете на полето са опънати по конец. „Човек не може да откъсне поглед от техните ферми. Това искам да направя и аз – модерно предприятие от най-добрите в Европа“, споделя плановете си той. Земеделието е любов за него, а агробизнесът е „необятно поле за иновация и икономически растеж в България“.

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ КЪМ ФЕРМЕРСТВОТО

Стефан Цонев прави още в Професионалната гимназия по селско стопанство „Бузема“ в София. Баща му, който дълги години работи в строителството в Англия, все му повтаря колко хубаво ще е да стане градинар в някой английски замък, и той следва съвета му. През 2002 г. заминава за Лондон с идеята да натрупа опит при една възрастна дама, която прави „невероятно красиви кутии с цветя за прозорци на къщи“. Цонев е много вдъхновен от работата и решава да развие услугата в повече квартали, но тя все го отбива с думите: „Не сега, нека да е по-нататък“.

Младежкото му сърце не може да чака и сам започва бизнес със собствена компания за градинарски услуги Procare Gardening Services, която бързо се разраства. Има късмета да стане градинар в имението на Сър Сидни Липуърт, известен бизнесмен, адвокат и филантроп, съосновател на Hambro Life Assurance и председател на Philharmonia Orchestra Trust, който отделя време да го учи на правилен английски език и го препоръчва на влиятелни приятели.

В имението се организират концерти на знаменитости от цял свят и когато някой попита кой е правил цветята за прозорците, Сър Сидни Липуърт представя Стефан като „нашият градинар“. С приходите от градинарството Цонев наема огромен апартамент на брега на Темза, воден от максимата, че „когато правиш нещо със сърце, благоденствието идва само“.

Лондон му дава възможности, но настъпва световната финансова криза през 2008 г. и хората изведнъж спират да харчат пари за цветни декорации на домовете си. Пищните частни градини в скъпите квартали на Лондон избуяват, а доскорошните клиенти елегантно отклоняват предложението му да подреже храстите с фразата: „I like it wild“ – харесва ми да е диво. В тези тежки времена без работа Цонев преценява, че ще е много по-евтино да живее в България, отколкото в Англия с малко пари. Той оставя бизнеса на брат си Мартин да го поддържа, доколкото може.

В София го чака приятел, с когото започват да организират екскурзии в планините с мотори, но през повечето време сами си карат моторите. Бизнес в тази работа няма. В същото време Стефан Цонев среща Весела Мирчева и животът му тръгва в друга посока. Бащата на Весела има малка оранжерия и изкарва добър доход от продажбата на зелен лук, което го навява на мисълта да пробва същото.

Наема оранжерия в Дупница и засажда лук за 500 връзки. Само че, докато лукът стане готов за бране, пазарът се насища и цената му се срива. Цялата продукция отива в боклука. Той обаче не се отказва. През 2010 г. наема 6 декара от оранжериите в комплекс „Врана“ в София и ги засажда със салати: „Бях единственият регистриран земеделски производител в гр. София“. Има уговорка с познат да изкупи цялата стока, но в деня за бране му обявява толкова ниска цена – 25 ст. на бройка, че отказва да продава. На път за вкъщи минава покрай складовете на „Фантастико“, ако може там да продаде нещо.

„Карай всичко“, казва му мениджърът и му плаща 70 ст. на бройка. Покрай Великден всичко се продава, а Цонев е щастлив от шанса да стане доставчик за „Фантастико“. За да остане трайно на пазара, му трябва продукция 365 дни в годината. Започва да кара стока от борсата в Гърция. Слага копъра и магданоза в пликче, да не увяхват, и е доволен, че от „Фантастико“ му казват „браво“.

В Гърция се запознава с един от най-големите местни производители на листни зеленчуци, Антонис Везироглу, от когото черпи ценни знания за отглеждането на рукола и бейби спанак. Първите на пазара пакети с бейби салати и рукола българско производство излизат с марката на Green To Go.

Точно когато открива добра ниша да се развива, през пролетта на 2012 г. в оранжериите нахълтват група мъже и започват да рушат съоръженията направо върху насажденията. От управлението на „Врана“ му казват, че държавното дружество има дългове и смята да ги плати от продажбата на желязото от конструкциите. „Подобни съоръжения струват 100 хил. лв. на декар, а те бутнаха 12 декара, за да платят 60 хил. лв. задължения“, възмущава се Цонев.

Останал буквално без почва, той търси бързо решение с покупка на 10 декара земя край село Черньово, в близост до родния му град Ихтиман. В полето, както се очаква, няма достатъчно вода, затова пуска сонда. Водата събира в басейн, в който решава да отглежда риби, уловени лично от него в съседните водоеми, защото знае, че „така торят в Япония“.

Ефектът е много добър, уверява се той. Три години тор не ползва. Водата обаче привършва и той долива прясна и студена. От температурния шок рибите измират. „Бях потресен. Реших, че някой е направил нещо, но разбрах, че грешката е моя“, признава той. Повече никога не прилага метода с рибите. Вместо това експериментира с органични птичи торове, после с торове от водорасли. На малката площ, която притежава, трябва да докара продукт с бърз цикъл на развитие и по-висока стойност, за да е успешен. Вместо салати, с които пазарът е наводнен, засажда спанак.

Първата реколта изгаря в жегата, като цяло в България през лятото трудно се отглежда спанак. В една леха цялата в бурени той открива свеж спанак, което му подсказва решение да сложи засенчващи мрежи над лехите. „Бяхме от малкото ферми, които вадят качествен спанак до септември“, казва Стефан Цонев. Семейството му обича спанак, само че Весела Мирчева не понася калта в мивката, докато го чисти. „Защо не го предлагаме без корени и дръжки“, казва му един ден тя. В стопанството започват да режат спанака на ръка и да го пакетират. Всички на борсата му казват „мързелив спанак за софиянки“.

ПАКЕТИРАНИЯТ СПАНАК НА GREEN TO GO

става хит в търговските вериги. Цонев купува машина да бране на спанак от едно изложение в Италия, а дистрибуторът, докато оформя поръчката, му представя нова технология за защита на растенията от плевели и насекоми. Разказва му за една датска фирма, която на фона на тренда за био продукти разработва иновативен метод за засаждане на листни зеленчуци. Слага семената между два пласта хартия и предлага лентата готова за полагане направо върху почвата.

Долният пласт служи за бариера срещу поникването на плевели, но позволява вкореняване на растението, а горният е достатъчно фин, за да може посевите да покълнат отгоре. Скъпа технология, но парите никога не са били водещи за Цонев, когато става въпрос за качеството на продуктите. Green To Go е от първите ферми в Европа, които прилагат успешно датската технология близо 6 години с много добър резултат.

По време на пандемията през 2021 г. датската фирма фалира, а Стефан Цонев изказва предположение, че това е станало не заради кризата, а поради развенчаването на биохраните: „Трендът био спада, защото истината излиза наяве. В света са регистрирани 620 вида пестициди, толкова изследваме, но има поне още 400, които не са в протоколите“.

Той се сблъсква с проблем, който доказва твърдението. През 2019 г. лабораторията на Billa установява забранен пестицид в бейби руколата 800 пъти над нормата, при положение че е използван същият скъп биопрепарат от семки на лимон, ванилия и екстракти с аромат на кекс от миналата година и всичко е било в нормата. Разследването показва, че в състава има растение, което е в забранителния списък от 2019 г.

Проблемната продукция е изтеглена от мрежата и унищожена, а Цонев се заравя да изучава нов метод с микроорганизми, които по естествен път почистват почвата от паразити. Да бъдеш фермер означава да си ученик завинаги, защото всеки ден носи нещо ново. В природата му е да се захваща с трудни неща, които другите не правят, но биха му донесли успех. Колегите му го наричат Стефчо – the hard way.

Затова и не трябва да учудва, че двамата с Весела Мирчева създават нов бранд „Листото“, провокирани от поредната трудна ситуация, в която изпадат. През 2019 г. гръцка фирма за листни зеленчуци отхапва 80% от бизнеса на Green To Go в METRO, като дава по-добри цени, а това създава огромни затруднения за хората от ХоРеКа сектора да намират познатата марка.

На месец Цонев приема стотици обаждания от ресторанти в цяла България, които търсят точно определен спанак, морски аспержи, бейби рукола, скарлет кейл или ред чард, особено шефовете с гурме меню. До този момент той винаги ги праща в METRO и е било удобно за всички. Тогава се ражда идеята за доставка но току-що набран продукт, охладен, пакетиран и превозен с хладилен транспорт.

„Ние предложихме услуга на друго ниво“, казва Мирчева. Стартът на „Листото“ съвпада с началото на пандемията през пролетта на 2020 г. Заведенията затварят, но „Листото“ се появява във „Фантастико“. Миналата година на кулинарното изложение „Гастрономикс“ „Листото“ участва с впечатляващ дизайнерски щанд и привлича много клиенти накуп.

Миналата година 25% от целия бизнес на компанията идват от „Листото“ – с 1.2 млн. лв. приходи, и трендът се засилва. В най-силните месеци от януари до март на 2023 г. Green To Go има 50% повече поръчки от предходната добра година. Сякаш всички са минали на диета със салати по това време, казва Цонев.

По приходи Green To Go се нарежда сред топ 20 най-успешни зеленчукопроизводители в България, но това не го вълнува особено, защото гледа глобалната картина: „България има плодородна земя и това, че с нашата малка ферма влизаме в топ 20, означава, че нямаме никакво земеделие за зеленчуци, което трябва да се промени. Дори и по трудния начин!“