Споделеното прави силата
Технологии, телекомуникации, устойчиво развитие и ESG
Как екипът на GATE и професор Силвия Илиева стартират първото у нас пространство за данни за градска среда Urban data space
За професор Силвия Илиева технологиите са истинска страст и през целия си живот следва мотото, че мисията на човек е винаги да създава нещо ново, което да подобри средата около него. Затова не е изненада, че тя е основният двигател за създаването на първия в България център за върхови постижения в областта на големите данни – института „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE). От няколко месеца той оперира и първото у нас пространство за споделяне на данни за градска среда Urban Data Space.
GATE е един от едва 14-те проекта сред общо 286 кандидатствали, който получава финансиране в размер на 15 млн. евро от Европейската комисия. Печели конкурс и за допълнително държавно финансиране в същия размер по оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Вече четири години институтът работи, за да развие иновациите в България и поставя страната ни редом до най-високотехнологичните европейски страни, заедно с които определя приоритетните области на развитие в сферите на големите данни и изкуствения интелект.
Илиева казва, че много се гордее с факта, че успяват да спечелят без никакво лоби или помощ от външна консултантска фирма. „С малък екип от университета, но с много амбиция, енергия и вяра, че ще създадем нещо, което ще промени живота на цялото ни общество за добро, успяхме да убедим европейските институции“, допълва тя.
Професионалният път на Силвия Илиева до стартирането на GATE е дълъг и минава през създаването на множество пилотни за страната ни иновации. Израснала в семейство на университетски преподаватели и изследователи, за нея научните среди с фокус върху технологиите са единственото възможно място за развитие. Започва кариерата си в Българската академия на науките през 1988 г. като част от тогавашния Координационен център по информационни и комуникационни технологии (КЦИИТ), днес – Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ). Работи по европейски проекти и впоследствие участва в екипа, осигуряващ за първи път интернет свързаност в България – първо на академичните, а после и на други институции.
Заредена с духа на научните открития, Илиева става преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където подготвя следващото поколение иноватори. Виждайки разрастващата се екосистема на ИТ компании у нас и потенциала за развитие в тях, тя създава първата магистърска програма „Софтуерни технологии“. Впоследствие открива и бакалавърска специалност в същото направление, която и до днес е в топ 10 на най-желаните в университета.
Изследователската дейност и международните партньорства за обмяна на опит помагат на Илиева и нейните колеги да предусетят следващия голям пробив в технологиите – работата с големите данни, още когато в България това е рядко дискутирана тема. Така се ражда идеята за GATE. През 2016 г. екипът решава да кандидатства за финансиране в Седма рамкова програма на Европейската комисия и след двугодишен процес на подготовка проектът е одобрен. „Когато ми се обадиха с новината, че сме избрани, не знаех дали да се зарадвам. Защото човек мечтае и живее с идеята, но когато по-знаещи и можещи хора ти гласуват доверие и ти кажат: Да, направи го, това вече е сериозно предизвикателство“, споделя Силвия и допълва: – Очакванията към такива проекти са да променят средата. Затова изпълнението им идва и с голяма отговорност.“
И както се е случвало вече няколко пъти в живота є, отново трябва да проправи път за новата идея. Първата є стъпка е да създаде Института за големи данни като структурно звено към Софийския университет, каквито няма до момента. В началото следват модела за развитие на стартъп. Екипът се състои едва от няколко души, които трябва да привлекат още съмишленици, партньори и да изградят от нулата всички процеси за една работеща организация, която според заложения бизнес план след седем години вече трябва да е устойчива и да се издържа самостоятелно.
Днес, четири години след старта, Институтът може да се похвали с международен екип експерти в мултидисциплинарни области, 12 активни проекта с широко европейско участие и допълнително привлечено финансиране в размер на 5.5 млн. евро.
Сред най-мащабните инициативи на GATE е създаването на първото в България пространство от данни за градската среда – Urban Data Space. То следва иновативен модел, при които организациите могат да споделят данни помежду си, без да е необходимо да предоставят физически достъп до тях. „Когато чуе пространство, човек си представя физическо място, помещение със сървъри, в които събираме информация. Но това вече не е така. При Концепцията на IDSA, чийто български хъб е GATE, данните стоят при своя източник, а пространството е една среда, в която има определени правила и технологии, така че да могат да се споделят“, обяснява проф. Илиева. За самия обмен се използват протоколи, а последващият анализ се случва с помощта на алгоритми на базата на изкуствен интелект. При този подход без физически да споделят критични данни помежду си, участниците в екосистемата получават като краен резултат анализ от работата на много по-широк кръг експерти, отколкото всеки от тях разполага поотделно.
Първите практически резултати от работата на пространството за данни ще са ясни още тази есен, когато стартира и проект за подобряване на мобилността и интегрирания градски транспорт в София. Той е европейски, в консорциум от над 40 партньора с участието на седем града, сред които и София в лицето на GATE, Столична община, Център за градска мобилност и различни компании, предоставящи екосъобразни варианти за придвижване в рамките на града. Те ще споделят данни от своята дейност в защитената среда на Urban Data Space, а анализът им ще даде възможност на жители и гости на столицата да получават информация за трафика в реално време и предложение за „най-зелен“ маршрут от едно място до друго.
Според Илиева този модел за споделяне на данни може да се приложи във всяка сфера, свързана с подобряването на живота на хората. Здравеопазване, градоустройство, постигане на енергийна ефективност са само част от тях, по които институтът вече работи. По думите є най-важно за постигане на обективен анализ и резултати е достоверността на споделените данни, както и разнообразието от участниците в екосистемата. Те могат да бъдат собственици на данни и да ги продават или заменят, така че да ги монетизират.
От другата страна са потребителите, които получават достъп до обобщена и полезна информация, на база на която да разработват нови продукти и услуги. Сериозно място имат и софтуерните разработчици на приложения и услуги. Тяхната роля е свързана със създаването на приложения и модели, базирани на методи и алгоритми за изкуствен интелект и анализ на големи данни. „Когато говорим за споделяне на данни, не става дума само за отворени такива. Всяка организация може да намери своя бизнес сценарий, а ние в Urban Data Space им даваме възможност да тестват средата и екосистемата, преди да инвестират в нея“, казва Илиева.