Път към лидерство
Николай Рашков – представител на Съюза на международните превозвачи в Брюксел и член на Експертната група за транспорт към Европейската комисия
Г-н Рашков каква е вашата история на успеха?
Преди близо 15 години един мой учител започна часа си с нещо, което остана в мен до днес. Той събра класа и каза: „Преди да започнем, ще ви споделя нещо, което е добре да запомните – прогресът на един човек спира в момента, в който се вземеш на сериозно“. Може би тогава осъзнах, че успехът не е в крайната цел, а в пътя до нея – нуждата постоянно да се развиваш и да постигаш още повече.
Към днешна дата съм част от ръководството на EuroSpeed, една от бързо растящите и иновативни логистични компании в България, представлявам международните интереси на сериозен отрасъл от икономиката ни и за огромно мое удоволствие съм част от най-мащабния български проект за развитие на детски баскетбол за последните години (Sofia Eagles Basketball). За мен целта е една – да потвърдя, че в България може да има успешен бизнес на европейско и дори световно ниво, както и това, че младите хора могат да се развиват тук.
Какво означава да си член на експертната група за транспорт към Европейската комисия в Брюксел?
През 2021 г. EK състави експертна група под ръководството на комисаря по транспорт Адина Валеан. В нея влизат представители на различни министерства на страните членки, както и експерти от транспортната индустрия, а целта е да се изгради общ подход за правоприлагане на законодателство в нашия сектор.
Освен най-младия представител и единствен експерт от България, за последните две години работата ми допринесе значително да се облекчат разпоредбите, въведени с „Пакет Мобилност I“, като тук все още има какво да постигнем. В лично качество, позицията беше значително предизвикателство. Налага ми се да имам усещане за политическата динамика в Брюксел, която е определяща за всяко едно решение.
Каква роля играе България в сферата на международния транспорт и логистика?
България е държава с традиции в международния транспорт, като вече наблюдаваме второ и дори трето поколение както шофьори, така и предприемачи в бранша. Родните компании специализират предимно в транспорт на дълги разстояния, или така наречената Middle mile отсечка.
Това е най-трудната логистична операция сама по себе си, а и след приемането на Зелената сделка това е и транспортният процес, изискващ най-сериозна адаптация. Тук определяща роля ще има и съставът на Европейския парламент през следващата година, тъй като експертизата в нашия сектор е ключов елемент за постигане на работеща и устойчива зелена икономика на континента.
Какви иновации и технологични решения се прилагат в транспортните процеси?
Най-значимите иновации в транспорта са свързани с понижаване на генерираните емисии. На второ място e разработването на автономното движение на тежкотоварните автомобили. Радостно е, че все повече български компании инвестират в нови технологии, не само като техника, но и в цялостни бизнес решения.
Как българските компании се адаптират към измененията в транспортния сектор, включително нарастващата важност на устойчивите и екологосъобразни транспортни решения?
Безспорно всички усилия са концентрирани върху декарбонизацията в сектора. Тук задачата има три основни елемента – серийно производство на електрически или водородни камиони, адаптация на транспортните компании, както и осъзнаване на бизнеса за тежестта на логистиката в техните ESG стратегии. Усилията ни трябва да са съвместни.
Как определяте планините, които да изкачите?
Като умерено трудни, но постижими с правилната нагласа и достатъчно работа. В развитието си дължа много на спорта, и конкретно на баскетбола. Това е нещото, което ми даде шанс да получа образование в САЩ, но преди всичко ме научи на дисциплина и отборна работа. Връщайки се на „планините“, не бих могъл да се справя без екипа, с който работя.
Кои са най-важните принципи в бизнеса, които следвате неотклонно?
За мен на първо място е честността и нещо, което в последно време остава на заден план, а именно моралните стандарти и социалната отговорност в работата ни. Това е начинът, по който моят баща ме е научил да работя, и начинът, по който аз бих искал моите деца да развиват бизнес, по възможност в България.
Какво е бъдещето на логистичния бизнес. Колко надалеч виждате ролята на България в него?
България ще остане на транспортната карта на Европа. Въпросът е колко зрял ще бъде браншът у нас, как ще посрещне изпитанията, които ни предстоят, и каква политическа среда за развитие ще имаме. Аз съм оптимист, че в България има и ще има успешен транспортен бизнес.