Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Годишната инфлация в България достига 3.7% през ноември 2025 г. (по Хармонизиран индекс на потребителските цени), което поставя страната значително над средните нива както за ЕС (2.4%), така и за еврозоната (2.1%). Данните показват, че инфлационният натиск у нас не само остава по-висок от европейския, но и се задържа устойчиво през втората половина на годината, след пик от 4.1% през септември.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Годишната инфлация в еврозоната е 2.1% през ноември 2025 г., без промяна спрямо октомври и малко под нивото от 2.2% година по-рано, показват данни на Евростат.
- В Европейския съюз инфлацията се понижава до 2.4% от 2.5% през октомври, при равнище от 2.5% през ноември 2024 г.
- България отчита годишна инфлация от 3.7%, което я поставя значително над средните нива за ЕС и еврозоната, въпреки лекото понижение спрямо октомври (3.8%).
- Най-ниски годишни нива на инфлация в ЕС са регистрирани в Кипър (0.1%), Франция (0.8%) и Италия (1.1%).
- Най-високи стойности са отчетени в Румъния (8.6%), Естония (4.7%) и Хърватия (4.3%).
- На месечна база през ноември инфлацията в еврозоната се понижава с 0.3%, а в ЕС – с 0.2%, което подсказва отслабване на краткосрочния ценови натиск.
- Основен принос към инфлацията в еврозоната имат услугите (+1.58 пр.п.), следвани от храни, алкохол и тютюневи изделия (+0.46 пр.п.), докато енергията има отрицателен принос (-0.04 пр.п.).
АКЦЕНТ
Това е ясен сигнал за по-силно вътрешно ценово напрежение, водено от фактори като повишени разходи за услуги, храни и администрирани цени, както и от сравнително по-динамично вътрешно търсене. За бизнеса това означава по-висока несигурност при разходите и ценовото планиране, а за домакинствата – продължаващ натиск върху реалните доходи.
ДОПИРАТЕЛНА
Сравнението между България и средните нива за ЕС и еврозоната очертава ясно разминаване в инфлационната динамика. Докато Европа като цяло навлиза във фаза на стабилизация и постепенно охлаждане на цените, България остава с устойчиво по-висока инфлация, която се задържа над 3.5% вече няколко месеца. Тенденцията подсказва, че дезинфлационният процес у нас е по-бавен и по-чувствителен към вътрешни фактори – включително структурата на потреблението, по-високия дял на храните в потребителската кошница и по-силния ценови натиск в сектора на услугите.
