Промишленото производство в България се понижава с 4.8% на годишна база през май, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо април спадът е по-ограничен, едва 0.2%, но слабостта в добивната и преработващата промишленост продължава да тежи върху общия резултат.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- На годишна база най-силен спад е отчетен в добивната промишленост, където производството се свива с 33%. Преработващата промишленост намалява с 3.9%, докато производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ нараства с 8.8%.
- Сред най-засегнатите отрасли са производството на метални изделия, което се свива с 32.1%, обработката на кожи и производството на обувки със спад от 31.8%, както и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, което намалява с 23.7%.
- Положителен резултат има при производството на електрически съоръжения, където ръстът достига 23.8%, както и при лекарствените вещества и продукти, които се увеличават с 15.7%.
- На месечна база преработващата промишленост се понижава с 0.8%, докато енергетиката отчита ръст от 9.2%, а добивната промишленост се увеличава с 1.7%.
ДОПИРАТЕЛНА
Свиването на промишленото производство обикновено означава, че предприятията произвеждат по-малко заради по-слаби поръчки, по-ниско търсене или натрупани запаси. Ако тенденцията се задържи, компаниите могат да ограничат инвестициите, работните смени и наемането на нови служители, а при по-дълбок спад да пристъпят и към съкращения.
Ефектът се пренася и към други части на икономиката. По-ниската активност в заводите намалява търсенето на транспорт, енергия, суровини и бизнес услуги, което може да забави икономическия растеж. Данните за промишленото производство затова се използват като ранен показател за посоката на икономиката, макар да измерват изменението в произведената продукция, а не нейното действително равнище.
