Българската икономика ще остане сред най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), въпреки очакваното постепенно забавяне на темпа на растеж през 2027 г., се казва в последният тримесечен макроикономически обзор на УниКредит Булбанк. От банката посочват, че след няколко години, през които основен двигател на икономиката беше силното вътрешно потребление, страната постепенно навлиза в по-балансирана фаза на развитие.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според прогнозата на икономистите на банката БВП ще нарасне с 2.9% през 2026 г. и 2.5% през 2027 г. Очакванията са отслабващият ефект от средствата по европейските програми и по-умереният ръст на вътрешното търсене да ограничат инвестиционната активност и темпа на растеж през следващата година.
- Инфлацията ще остане над дългосрочните си средни стойности през следващите две години, като основен фактор за това са по-високите цени на енергийните суровини. В същото време предприетите през последните месеци мерки за ограничаване на ценовите надценки при част от хранителните продукти вече дават резултат с осезаемо понижение на цените на храните.
- Според прогнозата средногодишната инфлация за тази година ще е 5%, а през 2027 г. ще е 4 на сто.
- Пазарът на труда се очаква да остане стабилен, безработицата близо до исторически ниските си нива, а доходите да продължат да растат, макар и с по-умерен темп.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Според анализа на банката предприетите с бюджета за 2026 г. мерки поставят началото на процес на фискална консолидация, като акцентът е върху ограничаването на разходите за персонал в публичния сектор и повишаването на ефективността на публичните разходи. Според икономистите през следващата година ще бъдат необходими и допълнителни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит. Освен подобряване на събираемостта на приходите и мерки за изсветляване на икономиката, вероятно ще бъдат предложени промени при някои данъци с по-малък принос за бюджетните приходи, както и актуализация на данъчните оценки на имотите, които не са променяни на национално ниво от 2007г.
Докладът разглежда и потенциала на структурните реформи за подобряване на устойчивостта на публичните финанси. Сред тях са по-широкото използване на електронни инструменти за повишаване на данъчната събираемост, реформи в публичните разходи, по-ефективно управление на средствата в здравеопазването и внимателно прилагане на публично-частните партньорства при инфраструктурните проекти.
При реализиране на базовия сценарий УниКредит Булбанк очаква бюджетният дефицит постепенно да се доближи до референтното ниво от 3% от БВП през 2028 г., което би създало предпоставки процедурата по свръхдефицит с/у България да бъде прекратена през първата половина на 2029 г.