Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отново е сред най-добрите изследователски университета в света след шест поредни години извън Шанхайската класация. Най-старото българско висше училище попада в групата между 901-во и 1000-но място в Academic Ranking of World Universities (ARWU) за 2026 г. и остава единственият представител на България в общото подреждане.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- За изданието през 2026 г. ShanghaiRanking оценява над 2500 университета, като публикува най-добрите 1000. Софийският университет е в последната група – между 901-во и 1000-но място. Университетите извън топ 100 не получават индивидуална позиция, а се подреждат в диапазони.
- СУ се завръща в класацията, след като последното му присъствие беше през 2019 г., когато отново заемаше място в диапазона 901–1000.
- На върха няма промяна. Харвард остава №1 в света, следван от Станфорд и Масачузетския технологичен институт. Кеймбридж е четвърти, а Калифорнийският университет в Бъркли – пети.
- Американските университети продължават да доминират – заемат осем от първите 10 и 14 от първите 20 позиции. Великобритания има Кеймбридж и Оксфорд в топ 10, а най-високо класираният университет в континентална Европа е Париж-Сакле на 13-о място.
- Китай продължава бързото си изкачване. Континентален Китай вече има 16 университета в топ 100 спрямо 13 година по-рано и 234 представители сред първите 1000 – повече от САЩ със 187.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
2 – толкова академични направления от български университети присъстват в последната публикувана предметна Шанхайска класация. Физиката в Софийския университет и клиничната медицина в Медицинския университет – София са в групата между 401-во и 500-но място в света.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Завръщането на Софийския университет в общото подреждане е добра новина, но едновременно показва колко ограничено остава присъствието на българското висше образование в една от най-разпознаваемите международни академични класации.
ARWU измерва преди всичко научната тежест на университетите, а не качеството на преподаването в тесния смисъл. Методологията включва шест показателя: възпитаници с Нобелови награди и медали „Фийлдс“, преподаватели и изследователи с такива отличия, високо цитирани учени, публикации в Nature и Science, публикации в основните индекси на Web of Science и резултат спрямо размера на академичния състав.
И именно тук се вижда дистанцията между България и световните лидери. При Софийския университет резултатът за възпитаници с Нобелови награди и медали „Фийлдс“ е 0, както и този за отличени преподаватели. Университетът обаче получава точки за високо цитирани изследователи, публикации в Nature и Science и научни статии, индексирани в Web of Science.
Отделната Global Ranking of Academic Subjects (GRAS) показва още по-ясно къде България успява да бъде конкурентна. Тук има важна подробност: последното публикувано издание по академични направления е за 2025 г., а не за 2026 г. То обхваща 57 области в природните, инженерните, биологичните, медицинските и социалните науки.
В него Софийският университет присъства само с физика, поставена между 401-во и 500-но място, а Медицинският университет – София – само с клинична медицина, също между 401-во и 500-но място. Други български университети и направления не се появяват в публикуваните предметни класации.
Контрастът е особено силен при Софийския университет – широкопрофилна институция с десетки академични направления, но само една област достига прага за присъствие в глобалната предметна класация.
ДОПИРАТЕЛНА
Най-видимата промяна в глобалното висше образование продължава да идва от Азия. Университетът „Цинхуа“ остава най-високо класираният в региона на 18-о място, Пекинският университет се изкачва до 22-ро, Университетът в Чжъцзян е 24-и, а Шанхайският „Дзяо Тун“ – 27-и. За първи път 16 университета от континентален Китай са сред първите 100 в света.
