Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България влиза в отоплителния сезон със значително по-голямо производство и износ на електроенергия, но това не гарантира по-ниски цени за бизнеса. На 9 октомври борсовата цена на тока достигна близо 380 евро за мегаватчас, а предложението на „Булгаргаз“ за поскъпване на природния газ с 34% от ноември създава допълнителен риск за разходите на предприятията.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Нетният износ на електроенергия от България достига близо 3.66 тераватчаса от началото на 2026 г. до 11 октомври, което представлява увеличение от около 70% спрямо същия период на миналата година. Производството на електроенергия нараства с 12.46%, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
- Въпреки по-големите количества електроенергия на пазара цените остават силно променливи. На 9 октомври Българската независима енергийна борса отчете цена от 148.35 евро за мегаватчас в 15:00 ч., която само два часа по-късно достигна 379.67 евро. Разликата е над 231 евро за мегаватчас.
- За предприятие, което потребява 10 мегаватчаса електроенергия в рамките на един час, разликата между двете ценови равнища би означавала допълнителен разход от 2313 евро. Реалното отражение зависи от условията по договора за доставка, но за енергоемките производства подобни колебания могат да окажат сериозен натиск върху себестойността на продукцията.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Българската енергетика се развива с темпове, които доскоро изглеждаха трудно постижими. Това обаче поставя все по-сериозен въпрос пред икономиката. Как предприятията да планират производството и инвестициите си, когато електроенергията може да поскъпне повече от два пъти в рамките на няколко часа? Предвидимостта на енергийните разходи е пряко свързана с конкурентоспособността на българския бизнес“, каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Съвета по конкурентоспособност към Българската търговско-промишлена палата и основател на Соларна академия България.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Парадоксът на българския енергиен пазар е, че увеличеното производство и нетният износ не водят непременно до по-ниски цени във всеки час от денонощието. Основната причина е разминаването между часовете на производство и потребление.
Фотоволтаичните централи осигуряват значителни количества електроенергия през светлата част на деня, но вечер производството им рязко намалява. Тогава търсенето трябва да бъде покрито от други мощности, съхранена енергия или внос. Върху цените влияят също потреблението в съседните държави и ограниченията на електропреносната мрежа.
Все по-важна роля играят батерийните системи за съхранение. По данни на ЕСО до 11 октомври те са отдали приблизително 1.82 тераватчаса електроенергия при около 0.20 тераватчаса за съпоставимия период на 2025 г. Това представлява увеличение от над девет пъти.
Батериите позволяват произведената в часовете на по-ниско търсене електроенергия да бъде използвана по-късно, когато потреблението и цените са по-високи. Ефективността им обаче зависи от капацитета за съхранение, продължителността на разреждане и възможностите на мрежата.
„Необходимо е да анализираме как новите мощности действително влияят върху пазара. Колко енергия може да бъде съхранена, кога достига до потребителите и къде мрежата ограничава използването ѝ? Отговорите са важни както за следващите инвестиции, така и за предприятията, които очакват по-стабилни условия за работа“, посочва Тодоров.
ДОПИРАТЕЛНА
Допълнителен натиск върху енергийните разходи може да дойде от природния газ. На 13 октомври „Булгаргаз“ внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране предложение за цена от 59.08 евро за мегаватчас през ноември спрямо действащите 44.09 евро през октомври. Това означава потенциално поскъпване с близо 34%, като окончателното решение предстои да бъде взето от регулатора.
Предложението се отнася до регулираната цена на природния газ и не означава автоматично същото увеличение на разходите за всички предприятия. То обаче създава допълнителна несигурност за производствата, които използват природен газ като гориво или суровина.
КАКВО СЛЕДВА
С настъпването на зимата потреблението на електроенергия традиционно се увеличава, докато производството от соларните мощности намалява. Това поставя нови предизвикателства пред предприятията от металургията, хранително-вкусовата промишленост, производството на строителни материали и други енергоемки отрасли.
Според Веселин Тодоров бизнесът трябва да преразгледа договорите си за доставка, часовото потребление и възможностите за оптимизиране на разходите. От ключово значение ще бъдат развитието на електропреносната мрежа, инвестициите в системи за съхранение и достъпът до дългосрочни договори с предвидими условия.
„Когато говорим за привличане на индустриални инвестиции, цената на електроенергията е един от факторите, които определят къде ще бъде изградено следващото производство. България има възможност да използва растящото производство и новите технологии в своя полза, но това изисква координирани инвестиции и предвидими правила“, подчертава Тодоров.
Предстоящата зима ще бъде важен тест за българската енергетика. Въпросът вече не е само колко електроенергия произвежда и изнася страната, а дали растящото производство може да осигури на българските предприятия конкурентни и предвидими цени.
