Защо горивата в България поскъпват по-бавно от тези в ЕС
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Цените на горивата в България нарастват по-бавно от средното за Европейския съюз, но това не означава, че пазарът е по-слабо засегнат от енергийната криза. Според данни на Евростат за март увеличението у нас е значително под европейските нива, но зад това стоят пазарни механизми, които трудно могат да се задържат дълго.
През март цените на горивата в ЕС се повишават с 12.9% на годишна база, а в еврозоната – с 13.4%, като почти всички държави членки отчитат ръст. В България увеличението е 6% спрямо същия месец на 2025 г., след спад от 7.6% през февруари. На месечна база обаче динамиката е сходна – ръст от 12.7% у нас при 13.5% в ЕС, което показва, че натискът вече се пренася и към местния пазар.
По думите на енергийния експерт Боян Рашев и колумнист на Forbes, по-ниското поскъпване в България не е резултат от по-различни пазарни условия, а от поведението на компаниите. „Компаниите, които продават в България, се опитват да задържат цените максимално. В момента големите вериги си ги изяждат от маржините“, заяви за Forbes Рашев. Причината е чувствителността на пазара – като най-бедната страна в ЕС България реагира по-силно на ръстовете в цените на горивата.
Тази разлика обаче трудно може да се задържи, защото глобалният пазар вече дава различен сигнал. Рашев посочва сериозно разминаване между цените на фючърсите и реалните сделки на физическите пазари. В момента фючърсите се търгуват в диапазона 90-100 долара за барел, докато реалните доставки се сключват на нива от 140-150 долара. „Има огромна разлика и тя в един момент ще се затвори в полза на физическия пазар“, казва той.
Това означава, че пазарът все още не е отразил напълно реалния недостиг. При запазване на напрежението в Близкия изток по-вероятният сценарий е рязко поскъпване на фючърсите, а не бързо поевтиняване. Дори при деескалация цените няма да се върнат рязко надолу.
Разгледани по видове горива, разликите между България и ЕС остават видими. В ЕС дизелът поскъпва с близо 20% на годишна база през март, а бензинът – с около 9-10%. В България ръстът е съответно 11.5% при дизела и 3.4% при бензина. На месечна база обаче увеличенията са по-близки до европейските – 16.9% за дизела и 9.9% за бензина.
На този фон Европейският съюз вече предупреждава за възможен недостиг на транспортни горива заради ескалиращото напрежение в Близкия изток. Засега няма данни за непосредствена криза, но според кипърския транспортен министър Алексис Вафеадис съществува „възможност за недостиг“, която изисква подготовка и по-добро управление на потреблението.
Рискът не е само ценови. „В момента целият свят си яде запасите“, казва Рашев. По думите му първият сериозен проблем вероятно ще се появи при авиационното гориво. Европа разполага с ограничени количества, а при продължаваща блокада на Ормузкия проток недостигът може да се усети в рамките на седмици.
Ефектът може да бъде каскаден. Дори ако в България има достатъчно гориво, липсата на керосин на големи европейски летища може да доведе до отмяна на полети. Най-уязвими са големи нетни вносители като Великобритания, Германия, Италия, Франция и Израел – пазари с високо потребление и натоварен трафик.
Възможностите за реакция са ограничени. Вносът на авиационно гориво от САЩ е затруднен заради различия в стандартите, а при задълбочаване на кризата държавите могат да бъдат принудени да правят компромиси с качеството – както вече се наблюдава в други части на света при дизела.
В този контекст мерки като намаляване на акцизи или ДДС имат ограничен ефект. Според Рашев те помагат краткосрочно, но изкривяват пазарния сигнал и насърчават потреблението. „Това казва на пазара “Няма проблем, купувайте”, а при недостиг това може да доведе до още по-сериозни проблеми“, посочва той.
България все пак има едно структурно предимство – страната ни би могла да бъде нетен износител на горива, благодарение на рафинерията „Лукойл Нефтохим“. Реално към момента има действаща забрана за износ, но вътрешното търсене може да бъде покрито, стига да има достатъчно суров петрол за преработка.
На този фон по-ниският ръст на цените у нас изглежда като временно отклонение. Данните за март показват, че натискът от глобалните пазари вече се пренася към България, а развитието оттук нататък ще зависи основно от това дали напрежението в Близкия изток ще се задълбочи или ще бъде овладяно.
