След седем атаки срещу товарни кораби в близост до Румъния и България през миналия месец НАТО обяви, че ще разположи морски патрулни самолети, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг в Черно море, съобщава Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Само три дни по-късно, на 23 октомври, друг кораб беше атакуван непосредствено извън румънските териториални води. А миналата седмица гръцки контейнеровоз потъна след атака с морски дронове в изключителната икономическа зона на България.
- Непреставащите нападения показват как ескалиращата морска война между Русия и Украйна се превръща в сериозно предизвикателство за НАТО в Черно море, излагайки на риск крайбрежните държави членки на алианса, сред които Румъния и България.
- Военни анализатори заявяват, че почти не се съмняват, че зад атаките стои Русия. Според компанията за морска сигурност Ambrey дрон, заснет на видео при последното нападение, прилича на руски модел.
- „Мисля, че това безспорно е ескалация“, заяви Сидхарт Каушал, старши изследовател в базирания в Лондон Кралски институт за обединени услуги (RUSI).
- Русия отрича да атакува съседните на Украйна държави с дронове и твърди, че европейските правителства са тези, които ескалират войната чрез предоставянето на военна помощ на Киев.
РУСИЯ ИЗПИТВА ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ НА НАТО
Много от корабите, поразени през октомври, са били на котва или са плавали към и от ключов румънски канал, използван от Украйна за износ. Един от тях е бил в румънски териториални води, а останалите осем – в изключителните икономически зони на Румъния или България.
Юлия Жожа, директор на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон аналитичен център Middle East Institute, смята, че руските атаки са съобразени с нежеланието на Запада да допусне по-нататъшна ескалация.
„Става дума за изпитване на тези червени линии с пълното съзнание, че ние ще направим всичко възможно да предприемем възможно най-ограничените мерки“, заяви Жожа, като направи паралел с навлизанията на руски дронове във въздушното пространство на НАТО през последните години.
Представител на НАТО заяви, че руските действия, насочени към възпиране на съюзниците от подкрепа за Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта, че ангажиментът на алианса да защитава всички свои членове, включително тези в Черноморския регион, е „непоколебим“.
По думите му съществува очевидна необходимост от икономически ефективни средства за противодействие на дронове, но НАТО вече е поела ангажимент да инвестира над 40 млрд. долара в подобни способности през следващите пет години.
ЧЕРНО МОРЕ Е ОТ КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ
За Румъния Черно море е жизненоважен търговски маршрут и мястото, където се намира офшорният газов проект Neptun Deep, благодарение на който страната се очаква да стане най-големият производител на природен газ в Европейския съюз през следващата година.
Букурещ обвини Русия в „системни“ атаки срещу цивилни кораби, но се въздържа от пряко приписване на отговорността за отделните нападения, позовавайки се на необходимостта от експертни доказателства. София не е обвинила официално Русия, но заяви, че някои от атаките изглежда са в нейна полза.
Нападенията се случват в момент, когато Вашингтон преоценява военното си присъствие в Европа, докато насочва все по-голямо внимание към Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния.
„Това е момент в трансатлантическите отношения, от който Путин вероятно иска да се възползва“, заяви високопоставен румънски представител. „Вниманието на ЕС и НАТО е важно, но в момента техните сили са съсредоточени на север и в Балтийския регион.“
Докато НАТО засили своето разширено предно присъствие в балтийските държави и Полша, според Жожа алиансът не е предприел аналогични действия в Румъния въпреки исканията на Букурещ.
„Брюксел и Вашингтон все още изглежда не са решили дали Черно море е изцяло част от ангажимента на НАТО.“
Румънският представител подчерта спешната необходимост страната да получи средства за противовъздушно прехващане и радарни системи за противодействие на заплахите.
Според Жожа ограничената наличност на евтини средства за прехващане, проблем, задълбочен от войната в Иран, е сред основните предизвикателства пред Запада.
БЛИЗО 400 ПЛАВАТЕЛНИ СЪДА СА ПОРАЗЕНИ
Рязкото увеличаване на атаките срещу корабоплаването в Черно море сериозно затруднява един от основните маршрути за износ на зърно и петрол, използвани от Русия и Украйна.
Според Томаш Алекса, старши анализатор в Ambrey Analytics, двете страни са поразили общо 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море между май и октомври. Това е над четирикратно увеличение спрямо 74-те кораба, атакувани през предходните шест месеца.
Интензивността на нападенията се променя в навечерието на петата годишнина от пълномащабното руско нахлуване в Украйна, която ще бъде отбелязана през февруари.
През третото тримесечие Украйна е извършила 137 атаки срещу кораби, докато Русия е осъществила 92, сочат данните на Ambrey.
През октомври обаче съотношението се обръща рязко. Русия е поразила 38 плавателни съда срещу едва 5 украински удара.