Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Седмицата от 5 до 11 октомври предлага няколко добри повода да се погледне към небето над България, а най-интересният е максимумът на метеорния поток Дракониди. Условията тази година са почти идеални, защото пикът идва непосредствено преди новолуние, докато Сатурн остава в най-добрия си период за наблюдение през 2026 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- 6 октомври – Луната среща Юпитер. Преди изгрев тънкият намаляващ лунен сърп ще се появи близо до яркия Юпитер. NASA посочва срещата като един от акцентите на октомврийското небе. За София Луната изгрява около 2:28 ч., а Юпитер малко след 3:00 ч., което ще позволи двойката да се наблюдава в часовете преди разсъмване.
- 8 срещу 9 октомври – максимумът на Драконидите. Според Катедра “Астрономия” на Софийския университет максимумът се очаква около 04:00 ч. българско време на 9 октомври. Международната метеорна организация прогнозира сравнително скромна активност от около 5 метеора на час при идеални условия, но тази година наблюденията няма да бъдат затруднени от лунна светлина.
- 10 октомври – новолуние. Луната ще достигне фазата новолуние в 18:50 ч. българско време, което ще осигури едни от най-тъмните нощи за месеца. В София осветената част на лунния диск през деня ще бъде едва около 0.2%.
- Сатурн остава една от звездите на седмицата. Планетата достигна противостояние на 4 октомври в 15:29 ч. българско време, когато Земята премина между нея и Слънцето. В дните непосредствено след това Сатурн остава почти в оптимална позиция – изгрява около залез, вижда се през цялата нощ и е близо до максималната си яркост за годината.
- 11 октомври – Марс влиза сред звездите на Яслите. От около 01:30 ч. до разсъмване червеникавият Марс ще се вижда на фона на разсеяния звезден куп M44, известен като Ясли, в съзвездието Рак. Планетата се вижда с невъоръжено око, но бинокъл ще позволи Марс и множеството звезди от купа да попаднат в едно зрително поле. Явлението продължава и в ранните часове на 12 октомври.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Главното събитие тази седмица са Драконидите, които са активни приблизително между 6 и 10 октомври. Метеорите произлизат от частици, оставени по орбитата на периодичната комета 21P/Джакобини-Цинер, и навлизат в земната атмосфера със сравнително ниска скорост от около 20 км/с. Това ги прави забележимо по-бавни от метеорите на много други известни потоци.
Драконидите обикновено не могат да се конкурират с Персеидите или Геминидите по брой “падащи звезди”. Потокът обаче има репутация на непредсказуем – през 1933 и 1946 г. са наблюдавани истински метеорни бури, а през 2011 г. активността отново рязко се увеличава. Подобен изблик не се прогнозира за 2026 г., но практически липсващата Луна създава отлични условия дори за по-слабите метеори.
За наблюдение не са нужни телескоп или бинокъл. По-добрият вариант е място далеч от градското осветление и възможно най-широк изглед към небето. За разлика от много метеорни потоци, Драконидите могат да се наблюдават добре още след настъпването на тъмнината, затова си струва небето да се следи още през вечерта на 8 октомври, а не само около прогнозирания максимум рано сутринта на 9 октомври.
ДОПИРАТЕЛНА
Сатурн е особено интересна мишена за малък телескоп. След като през 2025 г. Земята премина през равнината на пръстените му и те изглеждаха почти като тънка линия, сега отново започват да се “отварят”. През октомври 2026 г. наклонът им спрямо наблюдателите на Земята е около 7.5 градуса. Самата планета се вижда лесно и с невъоръжено око като ярка, сравнително постоянна светла точка, но за пръстените е необходим телескоп.
КАКВО СЛЕДВА
Още в нощта срещу 12 октомври Марс ще продължи преминаването си пред звездния куп Ясли. На същата дата Меркурий достига максимална източна елонгация от 25.2 градуса, но от България условията няма да са особено благоприятни, защото планетата ще залезе само около 46 минути след Слънцето. Следващото голямо метеорно събитие ще бъде максимумът на Орионидите на 21-22 октомври, макар че този път ярката Луна ще затруднява наблюденията.
