Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Жилищното кредитиране в България продължава да расте въпреки значителния спад на сделките с недвижими имоти. През второто тримесечие на 2026 г. броят на вписаните договорни ипотеки се увеличава с близо 10% на годишна база, докато продажбите на имоти намаляват с почти 18%. В същото време средният ипотечен кредит в София вече достига 170 000 – 180 000 евро, показва анализ на кредитния посредник „Кредит Мениджър“.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През второто тримесечие на 2026 г. в България са вписани 45 965 продажби на имоти, което представлява спад от 17.9% спрямо същия период на миналата година, когато сделките са били 56 010. Данните на Агенцията по вписванията, цитирани в анализа, показват обаче възстановяване на активността спрямо първите три месеца на годината с ръст от 20.5%.
- На този фон броят на договорните ипотеки достига 15 482, което е увеличение от 9.8% на годишна база и 13% спрямо първото тримесечие. Разминаването в динамиката на двата показателя е сигнал за нарастващото значение на банковото финансиране на имотния пазар.
- София остава най-големият пазар в страната с 8874 сделки през второто тримесечие, или близо 19% от общия брой. Сред водещите градове най-сериозен годишен спад отчита Бургас с 23.9%, докато Пловдив регистрира най-малко понижение от около 7%.
- Средният размер на ипотечния кредит в София вече достига 170 000 – 180 000 евро спрямо 140 000 – 150 000 евро през 2025 г., показват наблюденията на „Кредит Мениджър“. За страната средната стойност е около 140 000 евро при 100 000 – 120 000 евро година по-рано.
- Лихвите остават сравнително ниски, като средната лихва по жилищните кредити е около 2.41%, а предложенията на банките варират основно между 2.28% и 3.33% според профила на клиента и условията на финансиране.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Високите цени на жилищата променят поведението на купувачите. Според анализа домакинствата все по-често търсят по-голямо банково финансиране, като средното самоучастие при клиентите на „Кредит Мениджър“ е между 15 и 20%. Много от тях предпочитат максимално дълъг срок на изплащане, за да ограничат месечната вноска.
В същото време купувачите стават по-предпазливи. Те сравняват повече банкови предложения, отделят повече време за избор на имот и са склонни на по-малко компромиси. Все по-голямо значение имат не само лихвата, но и общото оскъпяване на кредита, допълнителните такси и условията за предсрочно погасяване.
Променя се и профилът на търсенето. Според компанията все повече клиенти купуват първо жилище за собствено ползване, докато инвестиционните покупки не показват аналогичен ръст. Типичният кредитополучател е на възраст между 30 и 40 години, живее със семейство или партньор и търси дългосрочно жилищно решение.
Въпреки по-слабия първоначален интерес „Кредит Мениджър“ отчита 23% повече финализирани кредити през второто тримесечие спрямо година по-рано. За първото полугодие увеличението достига 37%, което показва, че клиентите, които пристъпват към кандидатстване, са по-подготвени за реална покупка.
ДОПИРАТЕЛНА
След присъединяването на България към еврозоната опасенията от рязка промяна в банковите условия постепенно отстъпват. Според „Кредит Мениджър“ ефектът от въвеждането на еврото върху поведението на купувачите вече е значително по-слаб, а конкуренцията между банките продължава да поддържа благоприятни условия за кредитиране.
Основните ограничения при ипотечните кредити остават непроменени: финансиране до 85% от стойността на имота, съотношение между обслужването на дълга и дохода до 50% и максимален срок на изплащане от 30 години.
КАКВО СЛЕДВА
Очакванията на „Кредит Мениджър“ са жилищното кредитиране да остане активно до края на 2026 г., но темповете на растеж постепенно да се забавят. Високите цени на имотите вероятно ще продължат да увеличават средния размер на отпусканите кредити, докато конкуренцията между банките ще оказва натиск върху лихвените условия.
Основният риск остава способността на домакинствата да обслужват все по-големите си задължения при евентуално влошаване на икономическата среда. Според анализа ключовият въпрос вече не е какъв максимален кредит може да получи едно домакинство, а какъв размер на месечната вноска може да си позволи в дългосрочен план.
