България е сред трите държави в Европейския съюз с най-голямо количество генерирани отпадъци на човек от населението, като значително изпреварва средното европейско ниво. Страната заема и първо място по дял на депонираните отпадъци, показват нови данни на Евростат за 2024 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2024 г. в България са генерирани средно 2881 кг отпадъци на човек от населението при 1697 кг средно за Европейския съюз. Това поставя страната на трето място в ЕС след Естония с 4703 кг и Белгия с 3157 кг.
- Статистиката обхваща отпадъците от домакинствата и икономическите дейности, като изключва големите количества минерални отпадъци от миннодобивната промишленост, кариерите и строителството. Следователно показателят не измерва единствено боклука, изхвърлян от гражданите.
- На противоположния полюс са Малта с 1092 кг отпадъци на човек, Ирландия с 1199 кг и Словения с 1254 кг.
- България оглавява и друга негативна класация. През 2024 г. депонирането е било основният метод за третиране на отпадъците в страната с дял от 91.4%. Следват Финландия с 84.4% и Швеция със 75.1%.
- Общото количество генерирани отпадъци в ЕС през 2024 г. достига 2.196 млрд. тона. След изключване на големите минерални отпадъци обемът намалява до 765 млн. тона, или 35% от общото количество.
- За последните две десетилетия количеството на отпадъците в ЕС, без големите минерални отпадъци, е намаляло с едва 1.9% спрямо 2004 г., когато е било 779.5 млн. тона.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Новите данни на Евростат разкриват значителни различия в начина, по който европейските държави управляват отпадъците си. Докато част от страните успяват да превърнат значителна част от тях в ресурс за икономиката, други продължават да разчитат основно на депониране.
През 2024 г. 61.8% от третираните отпадъци в ЕС са преминали през операции по оползотворяване. Рециклирането представлява 42% от общия обем, използването на отпадъци за запълване на изкопи и инженерни дейности достига 13.3%, а изгарянето с оползотворяване на енергия – 6.5%.
В 12 държави членки повече от половината третирани отпадъци са били рециклирани. Лидер е Италия с дял от 87.3%, следвана от Унгария със 77.1% и Словакия с 69.8%.
Други държави използват алтернативни методи. В Словения 67.8% от отпадъците се оползотворяват чрез запълване на изкопи и други инженерни и ландшафтни дейности, докато в Ирландия този дял достига 45.2%.
Изгарянето с производство на енергия остава сравнително слабо разпространен метод в ЕС, но има значително присъствие в Дания, където представлява 27% от третираните отпадъци, и Литва с 19.4%.
Разликите показват мащаба на предизвикателството пред България. Въпреки че европейската политика поставя акцент върху предотвратяването на отпадъците, повторната употреба и рециклирането, депонирането продължава да доминира в страната.
Според Евростат целта на европейската политика е отпадъците все по-често да се разглеждат като ресурс, а депонирането да бъде последна възможност при управлението им.
ДОПИРАТЕЛНА
Данните разкриват и друга тревожна тенденция. Делът на опасните отпадъци в общото количество генерирани отпадъци в България се е увеличил от 8.1% през 2010 г. до 16.7% през 2024 г. Това е повече от двукратно увеличение за 14 години.
За сравнение, на равнище ЕС опасните отпадъци представляват 5.9% от общото количество през 2024 г., или 128.9 млн. тона.
Това поставя допълнителен акцент върху необходимостта от инвестиции в модерна инфраструктура за третиране, оползотворяване и безопасно управление на отпадъците в България.