Професионалният път на Николай Хаджидончев може да бъде учебник по лидерство, личностно развитие и ценности, но и отражение на динамичните процеси в България през последните 30 години. Само няколко месеца преди промените на 10 ноември 1989 г. той започва своята собствена промяна, твърдо решен да начертае сам пътя си.

Сблъсква се с редица предизвикателства, но всяко от тях го учи да се развива, да се адаптира и му помага за следващата стъпка.

Професионалният му път преминава през най-високите управленски позиции в Uniliver, Roche, Актавис и Alapis. През 2011 г. се присъединява към „Тева“ като генерален мениджър на „Тева Фармасютикълс България“, а след придобиването на „Актавис“ от „Тева“ през 2016 г., той е изпълнителен директор на търговското є подразделение „Тева Фарма“. От началото на 2023 г. поема управлението и на „Тева“ в Гърция.

Коя беше вашата първа стъпка в света на бизнеса?

Първата стъпка беше, когато реших да поема отговорност за собствения си живот. По случайно стечение на обстоятелствата това се случи през 1989 г., няколко месеца преди 10 ноември и промяната от едно старо към едно ново общество. Тогава работех в милиционерско училище, но знаех, че не е моето нещо. Запитах се: искам ли да продължа живота си така, както някой друг го е подредил за мен, или искам да поема отговорност за себе си и за семейството си. Отговорът беше ясен. С поемането на отговорност спрях да обвинявам някой друг – общество, време, промени – и реших, че ако искам нещо различно в живота си, трябва аз да го направя. Напуснах работа и започнах да търся нови опции. Отне време, но ме научи на други неща.

Какви бяха опциите? Как постъпихте в онази ситуация?

Започнах да анализирам какви са силните ми страни, какво знам, какво имам да предложа. Това беше началото на нов период за цялото ни общество. Аз съм завършил военно училище, а инженери по двигатели с вътрешно горене тогава имаше предостатъчно. Никой не се интересуваше от тези мои умения. Продължавах да мисля какво мога да „продам“, знаех английски и започнах да кандидатствам за работа, да пиша CV-та и мотивационни писма, каквито до този момент никога не бях правил. Нещата постепенно започнаха да се подреждат, защото това е процес.

Кои бяха най-големите ви предизвикателства?

Най-голямото предизвикателство беше да променя схващането си за света и за себе си, защото аз съм продукт на едно друго време. Когато напуснах работа, бях на 23 г., жена ми беше още студентка и имахме бебе. Не беше никак лесно. В началото кандидатствах и работех каквото намеря. Следващото предизвикателство беше да започна да си поставям цел, да знам какво искам да направя. Моята голяма цел изкристализира за първи път през 1998 г., когато кандидатствах в Unilever България и на интервюто за работа ме попитаха как се виждам след 5 години. Аз отговорих: „Като генерален директор“. И на петата година вече бях. 

Предизвикателство е не само да си поставиш цел, но и да извървиш пътя до нея. В началото имаше пътувания, компромиси, като млад татко пропуснах много от важните моменти в израстването на сина ми. (Сега си наваксвам с внуците.) Трябваше много да наваксвам и професионално – от това, което съм пропуснал в образованието си, до на пръв поглед елементарни неща като как да работя с компютър.

Какво ви помагаше да се справите?

Имал съм големи предизвикателства, но те са ме мотивирали допълнително. Някои хора се демотивират от тежките моменти. На мен само трябва да ми кажеш, че не мога да направя нещо.

Помагат ми няколко важни качества. Първо, аз съм последователен, като реша да направя нещо, подготвям се с търпение и го правя. Второ – адаптирам се. Адаптивността е много важна. Да си адаптивен означава не само да учиш нови неща, но и да търсиш, да възприемаш и постоянно да се самоусъвършенстваш. Трето – позитивната нагласа.

Вярвам, че винаги може и по-добре, и искам, и полагам усилия, за да стане. Правя конкретни неща, за да стане по-добре, стигам до следващото ниво и там отново знам, че винаги може и по-добре. Целият ми живот е все различни нови неща – от военно училище до най-голямата фармацев­тична компания в България.

Кое смятате за най-големия си успех?

Успял съм, благословен съм да намирам, да селектирам, да работя и да давам възможност за развитие на уникални хора. Имал съм хора, които съм взел от студентската скамейка и днес са на ключови позиции. Това е най-голямото богатство. Много повече се радвам на техните успехи, отколкото на моите.

Знаете ли, винаги съм се опитвал да имам ясна представа докъде стигат моите способности и колко мога да направя. Много рано осъз­нах, че ако искам да направя нещо голямо, ми трябват хора, и то такива, които знаят повече от мен. Затова отивам и издирвам точните хора. Моята работа е да ги намеря, да им дам възможност да се изявяват и да им защитавам гърба. Защото аз съм успешен толкова, колкото хората около мен.

В началото на 2023 г. поех ръководството и на търговското подразделение на „Тева“ в Гърция. Имах достатъчно работа в България, от години съм председател и на управителния съвет на БГ ФАРМА. Нямаше как да се справя в Гърция, ако не разчитах на хората и екипа там. Аз съм благословен, съдбата ме обича и имам уникални хора, с които работя.

Кои са най-ценните ви лидерски качества?

Автентичност. Ключово е. Бъди себе си. Не можеш да поведеш хората, ако се представяш за такъв, какъвто не си.

Разбира се, ти си свършил достатъчно предварителна работа, за да се самоусъвършенстваш и подобриш, но оттам нататък – бъди себе си и приеми хората такива, каквито са.

Моята роля е да им дам възможност да израснат, да надхвърлят възможности­те си. Понякога това е свързано с факта, че ги губя, но се гордея с такава загуба.

Важно е наистина да знаят, че им пазя гърба и им давам възможност да правят грешки. Давам и на себе си тази възможност за грешки – не много голяма, но си я давам. (Смее се.)

Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва поемат отговорност за собствения си живот?

Да са готови за промяната и да са адаптивни. Животът ни се променя всеки ден, а сега промяната ще се ускори. Вчера не е същото като днес, а утре ще бъде различно от днес и от всичко, което познаваме.

Твърди се, че в следващите няколко години изкуственият интелект ще предизвика такива промени, за които досега са били нужни 100 години. Ако ти не си адаптивен, ще останеш в периферията и силата на въртене просто ще те изхвърли.

Трябва да се самоусъвършенстваш. Да учиш нещо ново, да се развиваш постоянно. Трябва да си упорит, да налагаш дисциплина на другите, но и на себе си. И да се учиш от грешките, да ги анализираш.

Никога да не пренебрегват основите – отговорност, етика и морал. Те са много важни за успеха на една компания. Те са основите на къща­та, които дори при най-голямата трудност ще те държат.