Борисов за Бюджет 2026: Данък дивидент няма да се вдига, СУПТО отпада, осигуровките ще се повишат с 1 процентен пункт
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че увеличението в Бюджет 2026 на данъка върху дивидента от 5% на 10% отпада, заедно с идеята за задължително въвеждане на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). Осигуровките ще се повишат само с един процентен пункт, а минималната работна заплата ще бъде отвързана от средната. Това той заяви в отговор на въпроси на „Дневник“ за планираните промени в бюджета за 2026 г., след срещата в Министерството на финансите между синдикати, работодатели и управляващите.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Отпада планираното увеличение на данъка върху дивидента от 5% на 10%.
- Заложеното задължително въвеждане на СУПТО се премахва.
- Повишаването на осигуровките се ограничава до 1 процентен пункт (вместо планираните 2), като според Борисов подобни увеличения ще има поне още три години.
- Минималната работна заплата ще бъде отвързана от средната.
- Очаква се на 2 декември работодатели, синдикати и партиите в управлението да представят конкретни предложения с цел постигане на консенсус.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Трябва да се правят компромиси от всички и заключи. Бюджетът на държавата е като бюджета на семейството. Всяка година решаваш дали ще правиш ремонт, дали ще ходиш на почивка, дали ще сменяш на жената на колата, дали ще купуваш на тъщата лятна къщичка или нещо друго“
ЧЕТИРИ СЦЕНАРИЯ ПРЕД БЮДЖЕТ 2026
В изказването си Борисов обяви, че настоящата ситуация има четири възможни сценария за избор:
- Оттегляне на бюджета – по думите му това е най-малко харесваната от него опция, тъй като ще отнеме най-много време и всичко започва отначало;
- Промени в бюджетна комисия – това е желаният подход, обяви Борисов, но уточни, че към него ще се пристъпи, ако има съгласие с работодатели и синдикати;
- Приемане на закон, с който се удължава действието на бюджета за 2025 г. – това е третият вариант, обяви лидерът на ГЕРБ.
- Предсрочни избори заради неразбирателство с партньорите – по думите му това е най-лесният вариант.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
По време на 20-минутния брифинг в парламента Борисов защити идеята за концесия на тотото и отказа коментар за предложението държавата да осигури допълнителни 2 млрд. евро гаранции, които биха позволили придобиване на активите на „Лукойл“ чрез Българската банка за развитие. Дискусията премина в конфликт с представители на ПП–ДБ, като Асен Василев обяви протест на 1 декември (понеделник).
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
В четвъртък управляващите обявиха, че изтеглят спорния бюджет за 2026 г, който трябваше да е първият в евро и предвиждаше двойно увеличаване на данък дивидент и рекорден лимит за нов дълг.
Обратът дойде, след като Борисов лично е настоял за това. „Казах на премиера и министъра на финансите да изтеглят бюджета или да намерят законова форма, защото е приет на първо четене, докато не се възстанови диалогът с тристранката и докато всички не се разберат как ще се управлява в следващите години, ще се работи със стария бюджет. За разлика от други хора, аз, дори един човек да протестира, се опитвам да чуя какво казва. В някои от исканията има логика и разум. Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с тристранката“, каза председателят на ГЕРБ Бойко Борисов.
Реакциите срещу параметрите на бюджетите за следващата година са десетки. Икономисти и представители на бизнеса критикуват текстовете, които предвиждат високо ниво на разходи и дефицит на ръба на 3%. Според множество позиции предвиденото повишение на МОД и пенсионните вноски ще натоварят разходите на компаниите и ще се отразят негативно на разполагаемия доход на българските граждани. И макар държавата да го определя като “единственият възможен”, икономистите от Института за пазарна икономика предложиха алтернативен вариант на Бюджет 2026, който очертава пътя за ключови реформи.
Европейската комисия също предупреди, че Бюджет 2026 крие сериозни рискове от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Според ЕК има сериозно опасение националната фискална политика на България за 2026 г. да не се впише изцяло в изискванията на действащата европейска рамка – най-вече по отношение на траекторията на разходите и ограничението бюджетният дефицит да остане под 3% от БВП при устойчив път на дълга.
