ЕК: Бюджетът на България за 2026 г. е в риск от несъответствие с правилата на Европа

Европейската комисия предупреждава, че бюджетът на България за 2026 г. криe риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Препоръката е част от есенния пакет документи, оповестени днес в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Комисията оценява седем страни като съвместими с фискалните правила – Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния.
• България, Унгария и Испания са “в риск от несъответствие“.
• Това означава, че според ЕК има сериозно опасение националната фискална политика на България за 2026 г. да не се впише изцяло в изискванията на действащата европейска рамка – най-вече по отношение на траекторията на разходите и ограничението бюджетният дефицит да остане под 3% от БВП при устойчив път на дълга.

АКЦЕНТ

Това е тежък удар за правителството и управляващото мнозинство, особено предвид течащата в момента бюджетна процедура. План-сметката на държавата за следващата година е подложена на вълна от критики именно заради заложените високи разходи и бюджетния дефицит, както и множеството мерки, които са в ущърб на бизнеса. Окончателното обсъждане на Бюджет 2026 в парламентарната комисия по бюджет и финанси е насрочено за утре, а заявката е и трите бюджета – на държавата, на ДОО и на Здравната каса да бъдат приети до края на седмицата.

ДОПИРАТЕЛНА

От 2024 г. всички държави членки са задължени да подготвят многогодишни фискални планове с ясно разписан допустим растеж на нетните разходи, като ежегодно отчитат напредъка си.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Есенният пакет стъпва върху прогнозата за устойчива, макар и умерена перспектива за икономиката на ЕС – стабилен трудов пазар, растящо вътрешно потребление и отслабваща инфлация. Паралелно с това Комисията очертава няколко предизвикателства пред блока – ниска производителност, демографски натиск, значителни нужди от инвестиции в отбрана, изисквания на зеления и цифровия преход. В този контекст Брюксел настоява държавите членки да поддържат здрави публични финанси, да укрепват конкурентоспособността си и да насочват ресурсите към стратегически инвестиции.

По-голяма гъвкавост за разходите за отбрана

На фона на продължаващата война в Украйна и напрежението в други региони, Комисията изрично поставя отбраната като ключов стратегически приоритет. Един от важните акценти е по-голямата свобода, която се дава на държавите-членки при увеличаване на военните бюджети. Това означава, че допълнителните военни разходи няма автоматично да се считат за нарушение на фискалните правила. Паралелно с това Комисията препоръчва на страните от еврозоната да премахнат регулаторните и административните пречки пред производството на оръжие, доставките на боеприпаси и разработването на нови отбранителни технологии.

Препоръки на ЕК към страните от еврозоната

ЕК приема становища по проектобюджетните планове за 2026 г. на 17 държави от еврозоната и ги групира в три категории – напълно съвместими с правилата, в риск от несъответствие и в риск от съществено несъответствие.

Съвместими с правилата са 12 държави – Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия. Те са приканени да продължат с планираната фискална политика.

В риск от несъответствие са 3 държави – Хърватия, Литва и Словения. Препоръката е да предприемат коригиращи мерки в националния бюджетен процес.

В риск от съществено несъответствие са две държави – Малта и Нидерландия, за които се изискват по-сериозни стъпки за привеждане на политиката в съответствие с препоръките на Съвета.

Девет страни – Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия – остават в процедура на прекомерен дефицит.

Фокус върху човешкия капитал и социалната конвергенция

За първи път ЕК предлага препоръка, посветена изцяло на човешкия капитал. 

Брюксел призовава да се приоритизират образование и умения в стратегически сектори – чист енергиен преход, кръгова икономика, индустриална декарбонизация, здравеопазване и биотехнологии, земеделие и биоикономика, отбрана и космос, както и да се укрепят програмите по наука, технологии, инженерство и математика. 

България е сред деветте държави, за които през пролетта на 2026 г. ще бъде направен по-задълбочен преглед за рискове спрямо останалите членки – включително по линия на ниска производителност, недостиг на работна сила и умения и по-високи нива на бедност или други социални проблеми.