Удължителният бюджет е факт
Народното събрание прие и на второ четене Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния държавен бюджет, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване. По-рано днес т.нар. удължителен закон беше одобрен и на първо четене в пленарната зала.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Удължителният закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовните бюджети, но за срок не по-дълъг от три месеца.
- При изпълнението му се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
- Депутатите приеха предложението на Асен Василев („Продължаваме промяната – Демократична България“) за еднократна индексация на възнагражденията в бюджетната сфера в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички служители, които не са на минимална работна заплата.
- Разходите за заплати и социални плащания са приоритетни и се изплащат в пълен размер при недостиг на приходи.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Гласуването на удължителния бюджет се проведе на фона на ново политическо напрежение, след като по-рано като извънредни точки в дневния ред на парламента бяха включени проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса и проектът за държавен бюджет за 2026 г.
До това развитие се стигна, след като председателят на парламентарната група на ГЕРБ Деница Сачева заяви, че редовният бюджет за 2026 г. не е оттеглен, преминал е през ресорните комисии и може да бъде подложен на първо гласуване при политическо съгласие в рамките на Председателския съвет.
По-късно от ГЕРБ и „Има такъв народ“ обявиха, че няма да подкрепят редовните проектобюджети, определяйки включването им в дневния ред като „политически тест“ за опозицията. Проектите за бюджет за 2026 г. предвиждаха значително увеличение на разходите и промени в данъците и осигурителните вноски – параметри, които срещнаха сериозна съпротива от бизнеса и икономическите среди.
Предложената фискална рамка предизвика и масови протести в страната, които в крайна сметка доведоха до оставката на правителството на Росен Желязков. След това премиерът обяви внасянето на удължителен бюджет като временна мярка до приемането на нов редовен бюджет, с цел да се гарантира изплащането на заплати, пенсии и социални плащания, както и нормалното функциониране на държавната администрация и общините в условията на политическа несигурност.