Азия връща кризисния наръчник от пандемията, за да пести гориво
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Азиатските правителства все по-често посягат към мерки, познати от пандемията – работа от вкъщи, съкратени работни седмици, ограничения за пътуванията и целева подкрепа за домакинствата – докато регионът се опитва да овладее енергиен шок, предизвикан от войната с Иран и тежките смущения в доставките през Ормузкия проток. Именно Азия е най-изложена на този натиск, защото купува над 80% от суровия петрол, който преминава през този маршрут, предаде Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Южна Корея вече обсъжда вариант за по-широко въвеждане на работа от разстояние, след като енергийният министър Ким Сунг-хван публично заяви, че подобна мярка е разумна на фона на кризата. Паралелно с това Сеул започна и публична кампания за намаляване на битовото потребление – по-кратки душове, зареждане на телефони през деня и изместване на част от домакинските дейности към уикенда.
- Филипините вече скъсиха работната седмица в някои държавни институции, а президентът Фердинанд Маркос-младши обяви национално енергийно извънредно положение заради „непосредствената опасност“ за снабдяването.
- Пакистан затвори училищата за две седмици и насърчи повече служители да работят от домовете си, докато Шри Ланка обяви всяка сряда за неработен ден с цел да пести горива.
- Някои правителства вече минават и към директна финансова подкрепа. Япония планира да използва 800 млрд. йени от резервни средства, за да задържи средната цена на бензина около 170 йени за литър, а Нова Зеландия обяви временна седмична помощ от 50 новозеландски долара за домакинства с по-ниски доходи. Австралия, където на места вече има недостиг по бензиностанциите заради паническо търсене, подготвя по-строги санкции срещу спекулативното надуване на цените.
- Международната агенция по енергетика вече одобри рекордно освобождаване на 400 млн. барела от стратегическите резерви на страните членки и едновременно с това призова правителствата да ограничат търсенето с бързи мерки – работа от вкъщи, по-ниски скорости по магистралите, повече обществен транспорт и по-малко въздушни пътувания.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Централните банки са изправени пред класическа дилема, когато цените на петрола рязко растат – инфлацията се ускорява, но растежът може да отслабне“, казва Дженифър МакКаун, главен глобален икономист в Capital Economics, в коментар, цитиран от Ройтерс.
ДОПИРАТЕЛНА
Това прави сегашната криза различна от пандемията. Тогава правителствата и централните банки реагираха с масивни стимули и по-ниски лихви, защото проблемът беше срив в търсенето. Сега шокът идва от страната на предлагането – недостиг и по-скъпа енергия – което означава, че част от същите инструменти могат да облекчат удара върху домакинствата, но не и да решат инфлационния проблем. Именно затова Австралийската централна банка вече е повишила лихвите два пъти тази година, а инвеститорите очакват, че и Япония, Великобритания и Европа може да вървят към затягане на паричната политика през идните месеци.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Идеята Азия да се върне към „ковид мерките“, но този път заради петрол, не е случайна. Международната агенция по енергетика всъщност развива този подход още от 2022 г., когато след руската инвазия в Украйна публикува своя 10-точков план за бързо намаляване на потреблението на петрол. Тогава агенцията изчисли, че само работа от вкъщи до три дни седмично може осезаемо да свали търсенето, а комбинация от по-ниски скорости, споделено пътуване и ограничаване на полетите би могла да намали потреблението в развитите икономики с до 2.7 млн. барела дневно в рамките на няколко месеца.
Днешната ситуация обаче е по-сложна, защото Азия влиза в кризата не просто като голям потребител, а като регион с особено силна зависимост от Ормузкия проток. Почти пълното блокиране на маршрута извади от пазара огромни обеми суров петрол и горива, а ръководители в енергийния сектор вече предупреждават, че проблемът не е само в суровината, а и в рафинираните продукти – реактивно гориво, дизел и бензин. Това обяснява защо отделни държави в региона не чакат класическа рецесия, а действат превантивно – с административни ограничения, кампании за икономии и субсидии.
С други думи, пандемичният сценарий се завръща, но в нова икономическа среда. През 2020 г. работата от вкъщи беше здравна мярка. През 2026 г. тя се превръща в инструмент на енергийната сигурност. Разликата е, че този път правителствата трябва едновременно да пестят гориво, да ограничават социалния удар и да не разпалят допълнително инфлацията – баланс, който прави кризата в Азия не просто логистичен проблем, а тест за икономическа устойчивост.
