Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Споразумението между САЩ и Иран може да свали напрежението в Близкия изток, но няма да премахне бързо икономическите последици за Европа. Нов доклад на EY прогнозира по-висока инфлация, по-слаб растеж и продължителен натиск върху цените на енергията, храните и основните стоки.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Цените на петрола и природния газ вече са приблизително с 50% над нивата отпреди конфликта, а цените на торовете са се увеличили в сходен мащаб. Хранителните суровини засега поскъпват по-умерено, но според EY вероятно ще продължат да се движат нагоре.
- Базовият сценарий в доклада предвижда постепенно деескалиране на конфликта и възстановяване на трафика през Ормузкия проток. Дори при такова развитие цените на петрола се очаква да започнат да се понижават най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 г., но да останат над нивата отпреди кризата.
- EY прогнозира инфлацията в еврозоната да бъде по-висока с 1.2 процентни пункта през 2026 г. и с 0.7 процентни пункта през 2027 г. спрямо сценария преди конфликта. Очакваният ефект върху растежа също е отрицателен – БВП на еврозоната се очаква да бъде по-нисък с 0.5 процентни пункта през 2026 г. и с 0.4 процентни пункта през 2027 г.
- Прогнозата за икономическия растеж в еврозоната за 2026 г. вече е свалена до 0.5% при очакване за 1.3% преди конфликта. Инфлацията се очаква да достигне 2.9% през 2026 г. и 2.7% през 2027 г., спрямо предишна прогноза от 1.9% и за двете години.
- Най-силното инфлационно въздействие се очаква в България, Гърция и Хърватия, където инфлацията може да бъде с около 2 процентни пункта по-висока през тази година. За сравнение, в Швейцария, Дания и Норвегия ефектът се очаква да бъде значително по-ограничен – около 0.5-0.6 процентни пункта.
- Ако конфликтът отново се разпали и Ормузкият проток остане затворен за продължителен период, тежкият сценарий на EY предвижда петролът да достигне 150 долара за барел към края на годината. При такова развитие еврозоната би изпаднала в рецесия, с общ спад на БВП от 3% и пик на инфлацията от 6.5%.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
3.4%. До толкова може да достигне годишната инфлация в еврозоната към края на 2026 г., според прогнозата на EY. Дори след отпадането на прекия ефект от цените на горивата, поскъпването на храните, електроенергията и основните стоки ще задържи инфлацията над целта от 2% още известно време.
ДОПИРАТЕЛНА
Докладът показва, че ударът не е еднакъв за всички европейски икономики. Разликите идват от енергийния микс, дела на горивата в потребителската кошница, степента на държавна намеса при цените и фискалната политика. България, Хърватия и Гърция са по-уязвими заради по-силния пренос на енергийните цени към потребителската инфлация и по-ограничените буфери. В другия край са страни като Швейцария, Дания и Швеция, където ефектът се смекчава от фактори като по-слабо нарастване на заплатите, благоприятна валутна динамика, данъчни облекчения или по-различна енергийна структура.
Пазарът на труда засега остава относително балансиран, което ограничава риска от нова спирала между заплати и цени. Заетостта в еврозоната се стабилизира, а безработицата остава близо до исторически ниски нива. Това е важен буфер, но не премахва риска за потреблението, защото по-високите цени на горивата и храните вече натискат реалните доходи.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Кризата в Близкия изток се превръща в нов тест за европейската икономика, която все още не е напълно излязла от поредицата шокове през последните години – пандемия, енергийна криза, войната в Украйна, високи лихви и забавено индустриално възстановяване. Разликата сега е, че натискът идва едновременно през няколко канала.
Първият е енергията. По-скъпият петрол директно увеличава цените на горивата, а по-скъпият природен газ и въглища се пренасят със закъснение към електроенергията и отоплението. Вторият канал са храните – по-високите цени на торовете и хранителните суровини могат да се усетят по-силно в края на тази и началото на следващата година. Третият са веригите на доставки, където смущенията в морския транспорт отново повишават разходите за бизнеса.
Това поставя Европа в неудобна позиция. Ако инфлацията остане висока, централните банки ще бъдат по-предпазливи с облекчаването на паричната политика и дори могат да обсъждат ново затягане при нова ескалация. Ако растежът отслабне твърде много, правителствата ще бъдат под натиск да подкрепят домакинствата и бизнеса, но без да подхранват допълнително инфлацията.
За България рискът е особено чувствителен, защото страната влиза в този период с висока зависимост на потребителската кошница от разходите за горива, храни и енергия. Това означава, че външният шок може да се усети сравнително бързо в ежедневните цени, дори когато икономическият растеж остава по-силен от този в много западноевропейски държави.
