Самолетното гориво ще остане под натиск с месеци дори при отворен Ормузки проток
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Новината за двуседмично примирие между САЩ и Иран даде глътка въздух на авиокомпаниите и изстреля нагоре акциите на редица превозвачи в Азия и Европа. Но зад пазарното облекчение стои по-труден проблем: дори ако Ормузкият проток бъде отворен и преминаването през него стане безопасно, възстановяването на доставките на самолетно гориво ще отнеме месеци заради прекъсванията в рафиниращия капацитет в Близкия изток. Това предупреди генералният директор на Международната асоциация за въздушен транспорт IATA Уили Уолш в Сингапур.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според IATA реактивното гориво е вторият най-голям разход за авиокомпаниите след разходите за труд и обикновено формира около 27% от оперативните им разходи. Именно затова настоящият скок е толкова чувствителен за сектора: по данни на Ройтерс цените на самолетното гориво са се удвоили по време на конфликта, докато суровият петрол е поскъпнал с около 50% преди примирието.
- След обявяването на паузата в бойните действия Brent падна под 100 долара за барел, но това не означава автоматично и бързо нормализиране на пазара на горивата за авиацията.
- Реакцията на борсите беше рязка. Акциите на Qantas поскъпнаха с над 9%, на Air New Zealand – с повече от 4%, на Cathay Pacific – с около 5%, а на IndiGo – с 10%. В Европа Wizz Air и Air France-KLM добавиха приблизително по 14%, докато Lufthansa, Finnair, IAG и Ryanair отчетоха ръстове между 8% и 10%, изпреварвайки по темп общото покачване на европейските индекси.
- Уолш отхвърли паралелите с пандемията и каза, че настоящият шок е по-близо до сътресения като тези след 11 септември или кризата от 2008 – 2009 г. По думите му след атентатите от 11 септември възстановяването е отнело около четири месеца, а след финансовата криза – между 10 и 12 месеца.
- Според него ударът върху капацитета на превозвачите от Персийския залив ще бъде временен, макар да не може да бъде напълно компенсиран от авиокомпании извън региона.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Това не е като COVID-19. Не сме дори близо до това, което преживяхме тогава“, каза Уили Уолш, като подчерта, че при пандемията капацитетът е спаднал с 95% заради затворените граници, докато сегашната криза е по-скоро тежък, но ограничен горивен и логистичен шок.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
27% – толкова обикновено е делът на горивото в оперативните разходи на авиокомпаниите според IATA, което обяснява защо дори кратък скок в цената на реактивното гориво може бързо да се пренесе върху печалбите, маршрутите и цените на билетите.
ДОПИРАТЕЛНА
Натискът не е само ценови. Още преди примирието авиокомпании в Азия са орязвали разписания, добавяли са допълнителни спирки за зареждане и са качвали повече гориво от базовите си летища, за да намалят риска от недостиг по маршрута. Ройтерс посочва, че конфликтът е засегнал особено силно Азия и Тихоокеанския регион, тъй като преди войната около 21% от морската търговия със самолетно гориво е преминавала през Ормузкия проток.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
По-голямата история тук не е просто, че горивото е поскъпнало, а че кризата удари една от най-чувствителните точки на глобалната авиация – модела, върху който Персийският залив изгради ролята си на световен въздушен кръстопът. През последните две десетилетия превозвачи като Emirates, Qatar Airways и Etihad превърнаха хъбовете в Дубай, Доха и Абу Даби в гръбнак на дългите връзки между Европа, Азия, Африка и Австралия. Този модел зависи не само от географията, но и от сигурното снабдяване с гориво, предвидимите разходи и безпроблемната логистика през Залива. Сегашният конфликт показа колко бързо едно сътресение в региона може да се прехвърли върху глобалната авиационна система, дори когато самолетите продължават да летят.
Има и още един важен пласт. След пандемията авиокомпаниите влязоха в период на силно възстановяване, но с много по-малък толеранс към нови сътресения по веригата – от двигатели и части до летищен капацитет и гориво. В такъв момент шокът в Близкия изток не действа като изолирана регионална криза, а като тест за това колко устойчив е вече възстановеният глобален въздушен трафик. Именно затова бързото поскъпване на акциите след примирието не означава, че проблемът е решен. Пазарът оценява, че непосредственият риск е намалял, но авиацията ще продължи да плаща цената на войната още месеци – не толкова през затворени граници, колкото през скъпо гориво, нарушени потоци и по-крехка оперативна среда.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Следващите дни ще покажат дали примирието ще издържи и дали трафикът през Ормузкия проток ще се нормализира достатъчно бързо, за да облекчи пазара на горивата. Но дори това да стане, авиационният сектор ще следи много по-внимателно не цената на суровия петрол, а темпа, с който ще се възстановят рафинирането, износът на самолетно гориво и капацитетът на превозвачите от Залива. Именно там ще се реши дали сегашното облекчение е началото на стабилизация или просто пауза след първия шок.
