Войната в Близкия изток носи по 30 млн. долара на час на петролните гиганти
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Поскъпването на петрола след войната в Близкия изток превръща геополитическия шок в огромен трансфер на средства към енергийния сектор. Анализ, публикуван от The Guardian и базиран на данни на Global Witness и Rystad Energy, показва, че 100-те най-големи петролни и газови компании печелят над 30 млн. долара на час от извънредни печалби, а при задържане на цената около 100 долара за барел този допълнителен приход може да достигне 234 млрд. долара за цялата 2026 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според анализа само през март неочакваните печалби на сектора са достигнали 23 млрд. долара. Сред най-големите бенефициенти е Saudi Aramco, която според оценките може да прибави около 26 млрд. долара допълнителен приход през 2026 г., ако петролните цени останат около сегашните нива. Руски енергийни групи като „Газпром“, „Роснефт“ и „Лукойл“ също попадат сред големите печеливши от шока.
- Тази печалба идва на фона на сериозни физически щети върху енергийната инфраструктура в региона. Rystad Energy изчислява, че възстановяването на засегнатите енергийни активи в Близкия изток може да струва до 58 млрд. долара, като само щетите по нефтени и газови съоръжения са оценени на около 50 млрд. долара. Засегнати са ключови мощности, включително и около комплекса Ras Laffan в Катар.
- Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреждава, че възстановяването на загубения енергиен добив няма да бъде бързо. По думите на изпълнителния директор Фатих Бирол ще са необходими около две години, за да се възстанови напълно изгубеното производство, като темпът ще е различен по държави и ще зависи и от достъпа до оборудване, специалисти и логистика.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ще са необходими около две години, за да се възстанови загубеният енергиен добив в Близкия изток.“ Това заяви ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, предупреждавайки, че пазарът подценява по-дългосрочните последици от прекъснатите доставки и от риска около Ормузкия проток.
ДОПИРАТЕЛНА
По-интересният прочит на тези числа е, че пазарът все още не е усетил напълно физическата липса на суров петрол. Според Бирол част от танкерите, натоварени преди началото на конфликта, тепърва са пристигали до крайните си дестинации, което е забавило реалния удар върху доставките. Именно затова МАЕ смята, че по-сериозният натиск може тепърва да се прояви, ако прекъснатите потоци през Ормузкия проток не бъдат възстановени.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
400 млн. барела – толкова петрол беше освободен координирано от резервите на държавите членки на МАЕ през март, за да се ограничи шокът върху пазара.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Големият въпрос не е само колко печели петролният сектор, а какво означава това за икономиките, които са нетни вносители на енергия. МАЕ, МВФ и Световната банка вече предупредиха държавите да не прибягват до хаотично презапасяване и ограничения върху износа, защото това допълнително би вдигнало цените и би задълбочило шока. В тази картина извънредните печалби на петролните компании изглеждат като обратната страна на сметката, която плащат домакинствата, авиокомпаниите и индустрията.
След първоначалния удар от войната цените на петрола се покачиха рязко, а анализът на Global Witness показва колко бързо подобен шок се превръща в печалба за производителите и в разход за потребителите. В същото време Русия също е сред непреките печеливши от по-високите цени, макар Кремъл да се опитва да омаловажи този ефект. Ройтерс изчисли по-рано този месец, че основните руски петролни приходи могат рязко да нараснат през април, дори при положение че бюджетният дефицит на страната вече е достигнал 4.58 трилиона рубли през първото тримесечие. Това означава, че войната не само оскъпява енергията, но и пренарежда финансовите ползи между държави и компании далеч отвъд самия регион на конфликта.
