Най-големият айсберг приключва съществуването си
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Най-големият айсберг в света A23a е в последен етап от съществуването си, след като площта му се е свила от около 1300 кв. км през януари до под 50 кв. км в момента. Според данни на руския Арктически и антарктически научноизследователски институт, цитирани от ТАСС, леденият масив е загубил около 99% от площта си и буквално се разпада на по-малки фрагменти, докато продължава движението си в открити води.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- A23a се откъсва от външния ръб на шелфа Филхнер-Роне в Антарктида през 1986 г. и първоначално обхваща около 4170 кв. км. След това айсбергът остава заседнал в плитките части на морето Уедъл повече от 30 години, преди да започне по-свободно движение и през ноември 2023 г. да излезе в открити води.
- В началото на 2025 г. A23a достига района на остров Южна Джорджия и засяда на около 80 км от брега, където остава от януари до май 2025 г. По-късно продължава да се движи край острова, а през втората половина на 2025 г. започва по-ускорено разпадане в по-топли води. През последните три месеца айсбергът е изминал около 1000 км и вече се носи край 49-ия паралел южна ширина.
- Още в началото на януари NASA описа A23a като „на прага на пълно разпадане“, след като по повърхността му вече се виждаха обширни сини зони от стопена вода – характерен признак за напреднала ерозия на ледената структура.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„В момента площта му е по-малка от 50 квадратни километра. Айсбергът A23a продължава да се носи през чиста вода и буквално се разпада“, казва Полина Солошчук от Арктическия и антарктически научноизследователски институт, цитирана от ТАСС.
ДОПИРАТЕЛНА
Изчезването на A23a е не само зрелищен финал на един от най-дълго наблюдаваните айсберги в света, но и напомняне колко бързо се променя съдбата на подобни ледени масиви, след като напуснат студените и относително стабилни антарктически води. Именно навлизането в по-топли течения и по-динамична океанска среда е сред основните причини мегабергове като A23a да започнат да се разпадат много по-ускорено.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Историята на A23a е показателна не само с мащаба си, а и с научния интерес, който предизвика през последните години. Докато айсбергът се придвижваше на север, учени от British Antarctic Survey успяха да вземат проби от водата около него и да сравнят влиянието му върху морската среда с това на друг гигантски айсберг – A76a. Резултатите, публикувани на 20 април, показват, че не всички мегабергове действат еднакво: при A23a учените не откриват измерим ефект върху растежа на фитопланктона в момента на наблюдението, за разлика от A76a, който е стимулирал бурен биологичен растеж.
Това е важен обрат в разбирането за ролята на големите айсберги в климата. Досега част от научните очаквания бяха, че топящият се лед може да освобождава хранителни вещества и така да подпомага морския живот и поглъщането на въглерод. Новите данни показват, че тази картина е по-сложна: състоянието, маршрутът и историята на всеки айсберг имат значение. В случая с A23a учените предполагат, че дългото му засядане и последващата загуба на външни слоеве са намалили потенциала му да „наторява“ околните води.
Така краят на A23a идва не просто като финал на впечатляващ природен обект, а като част от по-голям научен разговор за това как затоплянето, по-честото откъсване на ледени масиви и промените в Южния океан могат да влияят върху въглеродния цикъл и морските екосистеми.