Американските запаси от ракети и боеприпаси са „шокиращо“ изчерпани след продължаващия конфликт с Иран, предупреди сенаторът демократ Марк Кели, поставяйки под въпрос военната стратегия на администрацията на Доналд Тръмп и способността на САЩ да реагират при нов продължителен конфликт.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Сенаторът Марк Кели, член на комисията по въоръжените сили в Сената, заяви пред CBS News, че САЩ са изразходвали големи количества боеприпаси и ракети във войната с Иран. По думите му не е преувеличено да се каже, че е „шокиращо“ колко дълбоко страната е навлязла в стратегическите си арсенали.
- Кели обвини президента Доналд Тръмп, че е въвлякъл САЩ във война „без стратегическа цел, без план, без график“, което според него е довело до масово изразходване на критично важни боеприпаси.
- Сенаторът посочи, че е запознат с информации от Пентагона за наличностите на конкретни видове въоръжение, включително крилати ракети „Томахоук“, тактически ракети ATACMS, ракети SM-3 и боеприпаси за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
- По думите му възстановяването на тези запаси ще отнеме години. Кели предупреди, че при продължителен конфликт САЩ може да се окажат в по-слаба позиция за собствена защита, отколкото биха били, ако войната с Иран не беше започнала.
- Предупреждението идва в момент, когато Пентагонът настоява за значително увеличение на разходите за отбрана. В предложението на администрацията на Тръмп за фискалната 2027 г. са заложени почти 1.5 трлн. долара за отбрана.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Мисля, че не е преувеличено да се каже, че е шокиращо колко дълбоко сме бръкнали в тези арсенали“, заяви Кели CBS News.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
25 млрд. долара. Толкова е струвала на САЩ войната в Иран до края на април по данни на Пентагона. Най-голямата част от разходите е отишла за боеприпаси.
ДОПИРАТЕЛНА
Критиката на Кели поставя под натиск не само военната стратегия на Белия дом, но и бюджетната логика зад новото искане на Пентагона. Сенаторът определи предложените близо 1.5 трлн. долара за отбрана като „скандални“, като припомни, че бюджетът на Пентагона е бил около 700 млрд. долара, когато той е бил избран в Сената преди пет години и половина. Така дебатът вече не е само за Иран, а за това дали САЩ харчат повече, за да повишат сигурността си, или за да компенсират последиците от военни решения без ясна крайна цел.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Американската военна мощ традиционно се опира не само на технологично превъзходство, но и на способността да поддържа големи запаси от боеприпаси, ракети и системи за противовъздушна отбрана. Именно тази логика стои зад ролята на САЩ като глобален гарант за сигурност – от Европа до Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион.
В последните години обаче американската отбранителна индустрия е под все по-силен натиск. Военната помощ за съюзници, напрежението в Близкия изток и нуждата от поддържане на готовност при евентуални нови кризи увеличават търсенето на оръжия, чието производство не може да бъде ускорено лесно. Ракети като „Томахоук“, ATACMS и боеприпаси за „Пейтриът“ са скъпи, сложни и зависими от производствени вериги, които трудно се разширяват за кратко време.
Затова предупреждението на Кели има по-широк смисъл от вътрешнополитическа критика към Тръмп. То засяга един от най-важните въпроси пред американската отбрана: дали САЩ могат едновременно да водят война, да възпират противници и да поддържат достатъчно резерви за следваща криза. Ако отговорът е отрицателен, проблемът не е само в цената на конфликта с Иран, а в устойчивостта на целия американски модел за военна готовност.
