Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да повиши лихвените проценти през юни дори ако продължаващите мирни преговори с Иран доведат до споразумение, тъй като конфликтът продължи много по-дълго от очакваното, а високите цени на енергията вече се пренасят към по-широката икономика. Това каза в интервю за Ройтерс членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейската централна банка запази лихвите без промяна през последната година, но миналия месец обсъждаше повишение, след като рязко поскъпналата енергия тласна инфлацията значително над целта от 2%, а редица представители на централната банка сигнализираха за нужда от действие.
- „Предвид мащаба и устойчивостта на настоящия шок, според мен вече не е вариант просто да го пренебрегнем“, каза Шнабел в интервю за Ройтерс. „От днешна гледна точка смятам, че през юни ще бъде необходимо повишение на лихвите.“
- Макар САЩ да сигнализираха за напредък в мирните разговори с Иран, Шнабел, която се разглежда като потенциален наследник на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард догодина, заяви, че централната банка може вече да е преминала точка, от която няма връщане, защото енергийната инфраструктура е пострадала, а високите цени на енергията се пренасят към по-широката икономика.
МИРНО СПОРАЗУМЕНИЕ Е МАЛКО ВЕРОЯТНО ДА СПРЕ ПОВИШЕНИЕТО
„Дори войната да приключи днес, вече са нанесени значителни щети на енергийната инфраструктура и глобалните вериги на доставки“, каза Шнабел, бивш университетски преподавател. „Затова дори тогава смятам, че ще бъде необходима реакция на паричната политика.“
„По отношение на устойчивостта всъщност вече сме отвъд неблагоприятния сценарий, който предполагаше бързо нормализиране на цените на петрола“, каза тя.
Инфлацията достигна 3% миналия месец, като са вероятни допълнителни повишения. Централните банкери се опасяват, че високите енергийни разходи ще повишат цените на други стоки и услуги чрез вторични ефекти, което може да отприщи трудна за овладяване инфлационна спирала.
Шнабел заяви, че част от тези вторични ефекти може вече да се материализират, както показват редица проучвания, включително проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите, данните от индексите PMI и индикаторът за нагласите на Европейската комисия.
„Виждаме все повече признаци, че шокът се пренася към други части на потребителската кошница“, каза Шнабел.
След юни ЕЦБ не бива да се ангажира предварително с конкретна стъпка в паричната политика и трябва да преоценява позицията си на всяко заседание въз основа на данните, заяви Шнабел.
Все пак тя посочи, че базовата прогноза на самата ЕЦБ включва две повишения на лихвите – намек, който може да подсказва, че едно-единствено повишение може да не е достатъчно.
Финансовите пазари вече напълно са калкулирали две повишения на депозитната лихва на ЕЦБ, която е 2%, и виждат приблизително 50% вероятност за трети ход през следващата година. Икономистите са по-предпазливи и очакват само две повишения, последвани от понижение в средата на 2027 г., показа анкета на Ройтерс.
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ ИЗГЛЕЖДА СЛАБ
Основна причина наблюдателите на ЕЦБ да очакват само умерено затягане на паричната политика е, че икономиката на еврозоната остава слаба, а високите енергийни разходи може да натежат върху растежа ѝ повече от очакваното.
Миналата седмица Европейската комисия прогнозира растеж от 0.9% през 2026 г. – значително забавяне спрямо миналата година, като дори тази прогноза може да се окаже твърде оптимистична.
„Предвид високата устойчивост на шока смятам, че негативният ефект върху икономическия растеж също ще бъде по-силен“, каза Шнабел. „Видяхме рязък спад в индикаторите за доверие, особено сред потребителите.“
„Всичко това предполага низходящи рискове за икономическия растеж и възходящи рискове за инфлацията“, добави тя.
Шнабел, която отговаря за пазарните операции на ЕЦБ, заяви, че финансовите пазари приемат развитието на ситуацията спокойно и че скорошната волатилност в доходността на държавните облигации не е повод за тревога.
„Повишението на доходността по облигациите в еврозоната се дължи основно на увеличение на компенсацията за инфлация“, каза тя. „Това отчасти отразява и повишение на премиите за инфлационен риск заради засилената несигурност около бъдещата инфлационна перспектива.“
По отношение на бъдещето си Шнабел, чийто мандат в ЕЦБ изтича в края на 2027 г., заяви, че би била готова да поеме поста председател, ако бъде помолена.
