Начинът, по който ползите от AI се разпределят между работниците и бизнеса, може да се превърне във важен фактор за инфлацията. Затова централните банки трябва да следят не само ефекта на технологията върху производителността, но и върху доходите, потреблението и пазара на труда, заяви членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Фабио Панета.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Изкуственият интелект има потенциала да промени производителността и икономическия растеж, пазара на труда, финансовите пазари и платежните системи, заяви Панета, който е и управител на Италианската централна банка, по време на събитие на Националната банка на Украйна.
- Според него за паричната политика е особено важно кой ще бъде най-големият бенефициент от AI, защото от това ще зависи как технологията ще се отрази върху потреблението и в крайна сметка върху инфлацията.
- В краткосрочен план големите инвестиции в AI сами по себе си увеличават търсенето. Ако производственият капацитет не нараства със същата скорост, това може да създаде допълнителен натиск върху цените, смята Панета.
АКЦЕНТ
Гуверньорът на италианската централна банка вижда две посоки за ефекта на AI върху пазара на труда и инфлацията. От една страна – ако технологията доведе основно до създаването на нови задачи и по-високи очаквания за доходите, домакинствата могат да увеличат разходите си още преди икономиката да усети пълния ефект от по-високата производителност. Това би могло да задържи инфлационния натиск за по-дълго. При по-силна автоматизация обаче ефектът може да бъде обратен. Несигурността около работните места и доходите би могла да насърчи по-предпазливо поведение от страна на домакинствата, което да свие потреблението.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
В дългосрочен план AI може да даде сериозен тласък на производителността. Все още е трудно да се оцени колко голям ще бъде ефектът, но според изследване на Италианската централна банка широкото навлизане на технологията може да ускори ръста на производителността на труда в Италия с над 1 процентен пункт годишно. Това ще изисква адаптация и от централните банки – икономическите модели, системите за банков надзор и платежната инфраструктура са разработени в технологична среда, която значително се различава от днешната. В банковия сектор технологията може да подобри оценката на клиентите, предотвратяването на измами и управлението на риска. Използването на едни и същи AI модели или зависимостта от малък брой технологични доставчици обаче може да доведе до бързо разпространение на грешки или технически проблеми.
КОНТРА
Докато ефектът на AI върху инфлацията тепърва ще се проявява, много по-непосредственият риск за цените в еврозоната остава свързан с енергиийните пазари. Природният газ на едро е поскъпнал с над 140% на годишна база от началото на войната в Иран, а според анализ на ЕЦБ подобни ценови шокове вече достигат до потребителите значително по-бързо, отколкото преди няколко години. Това е особено важно в момент, когато инфлацията в еврозоната вече е над 3% при цел на ЕЦБ от 2%. На последното си заседание Европейската централна банка повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта, като депозитната лихва достигна 2.5%.
