Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българите работят средно по 38.7 часа седмично – значително над средното за Европейския съюз и достатъчно, за да постави страната сред държавите с най-дълга работна седмица в Европа. Това показват актуални данни на Евростат за действителното работно време, цитирани от Euronews.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България се нарежда на седмо място в Европа по продължителност на работната седмица с 38.7 часа средно седмично. В рамките на Европейския съюз страната е на трето място след Гърция, където хората работят средно по 39.6 часа, и Полша, която също отчита 38.7 часа.
- Средното действително работно време в ЕС е 35.9 часа седмично. Данните обхващат работещите на пълен и непълен работен ден на възраст между 20 и 64 години и се отнасят до основната им работа.
- Най-дълга работна седмица в Европа се отчита в Турция – 42.4 часа. Следват Босна и Херцеговина с 40.9 часа и Сърбия с 40.6 часа. Това са единствените държави в разглежданата група, в които средното работно време надхвърля 40 часа седмично.
- В ЕС най-дългата работна седмица е в Гърция – 39.6 часа. След нея се нареждат България и Полша с по 38.7 часа, Румъния с 38.2 часа, Чехия с 37.5 часа и Унгария с 37.4 часа.
- На другия край на класацията е Нидерландия, където средната работна седмица е 31.9 часа. Германия, Норвегия и Дания следват с по 33.9 часа, а Австрия, Белгия и Финландия също са под 35 часа седмично.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„По-ниската производителност може да обясни по-големия брой часове в тези страни, както и по-слабата позиция на работниците“, коментира пред Euronews проф. Дейвид Спенсър от Университета в Лийдс.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
2.8 часа. С толкова по-дълга е средната работна седмица в България спрямо средното за Европейския съюз. Разликата изглежда малка на седмична база, но в годишен план означава над 140 допълнителни работни часа – приблизително още три и половина стандартни работни седмици.
ДОПИРАТЕЛНА
Данните показват ясно разделение между Източна и Югоизточна Европа, от една страна, и Северна и Западна Европа, от друга. В страните с по-кратка работна седмица често има по-висок дял на непълната заетост, по-силно колективно договаряне и различна структура на икономиката. В Нидерландия например работещите на непълно работно време са близо 43% от общата заетост – значително по-висок дял от всяка друга държава в ЕС.
Това означава, че по-кратката работна седмица невинаги е просто резултат от по-къс работен ден. Тя често отразява различен модел на пазара на труда – повече гъвкава заетост, по-силни синдикати, по-висока производителност и по-голяма тежест на секторите с по-висока добавена стойност.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Дългата работна седмица в България поставя познатия въпрос за връзката между време, производителност и доходи. Страната остава сред икономиките в ЕС, в които хората работят повече часове, но това не се превежда автоматично в по-висок стандарт на живот. Причината е, че икономическият резултат зависи не само от броя отработени часове, а от стойността, която се създава в рамките на тези часове.
Тук България се сблъсква с по-дълбок структурен проблем. Част от икономиката остава концентрирана в сектори с по-ниска добавена стойност, по-слаба автоматизация и по-голяма зависимост от човешки труд. В такава среда по-дългото работно време често компенсира по-ниската производителност, вместо да бъде знак за по-висока ефективност.
Сравнението с държави като Германия, Дания и Нидерландия показва различен модел. Там по-кратката работна седмица е възможна не защото икономиките работят по-малко, а защото работят по-продуктивно.
