Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Договорът с турската „Боташ“ може да е най-шумният проблем в енергетиката, но според държавата най-голямата дупка в баланса на „Булгаргаз“ идва от друго място – „Топлофикация София“.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Задълженията на „Топлофикация София“ към групата БЕХ са около 1.2 млрд. евро, каза изпълнителният директор на БЕХ Андрей Живков пред депутатите. По думите му в момента се работи по стратегия за изплащане на дълга на столичното дружество към „Булгаргаз“.
- Живков посочи, че именно дълговете на „Топлофикация София“, а не договорът с „Боташ“, са основният риск за „Булгаргаз“, предаде БНР. Това измества фокуса от политическия спор около турската компания към хроничния проблем с най-голямото общинско топлофикационно дружество в страната.
- Енергийният министър Ива Петрова защити първоначалната логика на договора с „Боташ“, като заяви, че при сключването му той е имал критична роля за сигурността на доставките през 2022 г. Днес обаче, според нея, средата е различна и става дума за пазарен риск, заради което двете компании трябва да търсят подобряване на параметрите на споразумението.
- Все още няма конкретни резултати от разговорите между „Булгаргаз“ и „Боташ“, каза още Петрова. Това означава, че държавата едновременно трябва да решава два проблема: текущия спор около газовия договор и натрупания дълг на „Топлофикация София“.
- По данни, представени по-рано тази година от директора на „Топлофикация София“ Петър Петров пред комисия в Столичния общински съвет, към 31 януари 2026 г. дружеството е дължало 762.3 млн. евро към „Булгаргаз“, 403.1 млн. евро към БЕХ и още 50.1 млн. евро по инженерни договори. Годишната лихва по задълженията към „Булгаргаз“ е 16%, а към БЕХ 12%.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Последиците от „Боташ“ далеч не могат да достигнат тази цифра. Ако нещо рисково има за „Булгаргаз“, то това е именно „Топлофикация София“, каза Андрей Живков пред депутатите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Проблемът с „Топлофикация София“ не е нов, но мащабът му вече променя разговора. Дружеството е общинско, но дължи огромни суми на държавни енергийни компании. Така финансовата криза на един доставчик на парно в София се пренася нагоре по веригата към „Булгаргаз“ и БЕХ, а оттам потенциално и към публичните финанси.
Опит за държавно поемане на част от проблема вече имаше. През април 2024 г. Министерският съвет отмени решения, с които държавата трябваше да придобие вземания на „Булгаргаз“ и БЕХ от „Топлофикация София“ в размер до 1.6 млрд. лв. Причината беше рискът мярката да бъде разглеждана като недопустима държавна помощ, тъй като не е била изпратена за уведомяване до Европейската комисия.
Така „Топлофикация София“ остава в капан между стар дълг, високи лихви, зависимост от природен газ и нужда от модернизация. Според анализ на „Грийнпийс“ – България проблемът отдавна е излязъл извън границите на самото дружество: БЕХ поема тежестта на вземанията, което ограничава инвестиционния му капацитет и създава системен риск за държавната енергетика.
