Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България получава 15-месечна пауза по един от най-спорните енергийни договори от последните години. След среща в Анкара между премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ подписаха протокол за замразяване на договора между двете дружества.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Замразяването е за срок от 15 месеца. През този период „Булгаргаз“ няма да плаща за целия резервиран капацитет, а само за този, който реално използва, съобщи Министерският съвет.
- Договорът с „Боташ“ беше подписан в началото на 2023 г. и предвижда достъп на „Булгаргаз“ до турска инфраструктура за разтоварване и пренос на втечнен природен газ към България.
- По него е резервиран капацитет от около 1.8 млрд. куб. м газ годишно, което е значителна част от българското потребление и според критиците на сделката надхвърля реалните нужди на пазара.
- Най-сериозният проблем е финансовият ангажимент. „Булгаргаз“ е задължен да плаща около 500 хил. евро дневно, независимо дали използва договорения капацитет.
- Според официалното съобщение България и Турция имат „общ интерес“ да се използва максималният капацитет за пренос на природен газ, като предстои предоговаряне на условията между двете компании.
КОНТРА
„Въпросът сега е друг: на каква цена се случва това? Какво обеща Радев на Турция, за да се съгласи Ердоган на това замразяване“, попита съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев, който определи договора като вреден за българския интерес и заяви, че натрупаната сметка за страната вече надхвърля 1 млрд. лв.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
9 млрд. евро. Толкова е двустранният стокообмен между България и Турция, отчетен по време на срещата между Радев и Ердоган. Числото показва защо разговорът за „Боташ“ не е изолиран енергиен казус, а част от по-широк пакет отношения между София и Анкара, в който влизат търговия, транспорт, енергетика, инвестиции и сигурност по границата.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Договорът с „Боташ“ беше замислен като инструмент за енергийна сигурност след газовата криза в Европа и прекъсването на руски доставки. На хартия той даваше на България допълнителен достъп до LNG терминали и турската газопреносна мрежа. На практика обаче бързо се превърна в пример за скъп резервен капацитет, който тежи върху държавната газова компания дори когато не се използва.
Това е и големият проблем на сделката: тя не е просто договор за възможност, а договор с твърд финансов ангажимент. Когато пазарът се промени, потреблението не расте, а алтернативни маршрути през Гърция остават по-конкурентни, резервираният капацитет започва да изглежда повече като тежест, отколкото като застраховка.
Замразяването за 15 месеца не решава окончателно този проблем. То купува време. Големият тест за правителството ще бъде дали паузата ще доведе до реално предоговаряне, по-ниски фиксирани разходи и по-гъвкави условия, или просто ще отложи следващия сблъсък със същата сметка.
ДОПИРАТЕЛНА
Срещата в Анкара не беше само за газ. Радев и Ердоган са разговаряли за свързаност, търговия, транспорт, отбранителна индустрия, енергетика, инвестиции и граничен контрол. Радев е благодарил на Ердоган за засиления контрол по общата граница, а турската страна е изразила задоволство от отношението към турската общност в България.
