Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Минималната работна заплата вече няма да се определя автоматично като 50% от средната за страната. Народното събрание прие на първо четене промени в Кодекса на труда, които заменят досегашната формула с механизъм, отчитащ покупателната способност, заплатите и производителността на труда.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Новият размер на минималната заплата ще се определя до 15 август на текущата година след участие на работодателските и синдикалните организации в процедурата. Социалните партньори ще участват и в периодичната оценка дали минималното възнаграждение остава адекватно.
- При определянето му ще се вземат предвид покупателната способност и издръжката на живот, общото равнище и разпределението на заплатите, темпът на растеж на възнагражденията и дългосрочните равнища на производителността на труда.
- Така отпада автоматичната формула, според която минималната заплата за следващата година е 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период.
- На всеки три години ще се прави оценка на адекватността на МРЗ. Като ориентири ще се използват 60% от брутната медианна заплата и издръжката на живот.
- Промените дават възможност и за договаряне на по-високи минимални възнаграждения по отрасли и браншове чрез колективни трудови договори.
АКЦЕНТ
В момента минималната работна заплата е 1213 лв. (620.20 евро). Размерът е в сила от 1 януари 2026 г. За 2027 г. обаче в бюджетните разчети на Министерството на финансите вече е заложен прогнозен размер но МРЗ от 660 евро. Според разчетите на финансовото министерство през 2028 г. минималното възнаграждение е заложено на 680 евро, а през 2029 г. – на 710 евро.
ДОПИРАТЕЛНА
Промяната слага край на механизма, въведен през 2023 г., при който движението на средната заплата на практика определя автоматично и минималната. Правителството мотивира новия подход с необходимостта при определянето на МРЗ да се отчитат по-широк кръг социални и икономически показатели, включително инфлацията, производителността на труда и различията между отделните сектори в икономиката. Новият модел трябва да даде и по-голяма роля на социалния диалог. Правителството, синдикатите и работодателските организации вече постигнаха съгласие по основните критерии за механизма през август.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Промените все още не са окончателно приети. Парламентът съкрати на три дни срока за предложения между първо и второ четене, след което законопроектът трябва отново да бъде гласуван. След приемането на промените Министерският съвет ще трябва да приеме наредба, която да регламентира начина за определяне на МРЗ, оценката на нейната адекватност и участието на работодатели и синдикати в процеса.
