Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Светът никога не е дължал толкова много. Глобалният дълг е нараснал с над 10 трлн. долара само през първата половина на 2026 г. и вече надхвърля рекордните 365 трлн. долара, показват данни на Института за международни финанси (IIF). По-големият проблем обаче е цената на този дълг – натрупването му продължава в момент, когато доходността по дългосрочните държавни облигации в много от големите развити икономики е достигнала най-високите си нива от поне 15 години. Така правителствата се оказват притиснати от две страни – по-големи задължения и все по-висока цена за тяхното обслужване.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Глобалният дълг се е увеличил с повече от 10 трлн. долара през първите шест месеца на 2026 г. до над 365 трлн. долара. За сравнение, през същия период на миналата година глобалният дълг се увеличи с 21 трлн. долара – приблизително два пъти повече.
- Според IIF забавянето отразява натиска от по-високите лихви, растящите разходи за обслужване на дълга, поскъпването на енергията и конфликта с Иран. То е най-видимо при финансовите институции и домакинствата – секторите, които са най-чувствителни към промяната на лихвите.
- Въпреки спада обаче темпът на натрупване на дълг остава над средния за последните пет години. Забавянето спрямо миналата година все още не означава връщане към обичайните темпове на задлъжняване.
- Основната част от новото натрупване идва от развиващите се пазари, където дългът е нараснал с 6.5 трлн. долара и вече надхвърля 110 трлн. долара. Китай има водещ принос за увеличението.
- Правителствата и нефинансовите компании са отговорни за по-голямата част от увеличението през първата половина на годината, като задълженията и в двата сектора достигат нови рекордни нива.
- Въпреки абсолютния рекорд глобалният дълг е около 310% от световния БВП – приблизително 25 процентни пункта под върха от началото на 2021 г. Според IIF понижението на съотношението до голяма степен се дължи на инфлацията, която увеличава номиналния БВП, а не на реално намаляване на задлъжнялостта.
АКЦЕНТ
Рекордният размер на дълга сам по себе си не е единственият проблем. Рискът идва от това, че натрупаният дълг трябва да бъде обслужван и рефинансиран при значително по-висока цена. ОИСР отчита, че доходността по дългосрочните държавни облигации вече е на най-високите си нива от поне 15 години в повечето големи развити икономики. Реалните дългосрочни лихви също са се увеличили, като организацията свързва движението с растящите опасения за дългосрочните фискални рискове и голямото емитиране на корпоративен дълг от компании, свързани с изкуствения интелект.
ДОПИРАТЕЛНА
Допълнително увеличение на доходността би поставило още по-силен натиск върху държавните финанси, би увеличило разходите за кредитиране в икономиката и би могло да доведе до преоценка на активите на финансовите пазари, предупреждава ОИСР.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
Над 3.3 трлн. долара. Толкова са платили развитите икономики през последната година само като лихви по международно търгувани държавни облигации, според IIF.
ЗАЩО ДЪЛГЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ
Правителствата продължават да заемат при големи бюджетни дефицити и растящи разходи, докато корпоративният сектор финансира нова инвестиционна вълна, включително инфраструктурата за изкуствен интелект. ОИСР отчита, че инвестициите, свързани с технологията, са подкрепили производството, търговията и инвестициите през първата половина на годината. Въпреки това е налице по-дългосрочен натиск върху публичните финанси – застаряването на населението, разходите за отбрана и растящата цена на екстремните климатични събития.
КОНТРА
Въпреки рекордния дълг и увеличаващата се доходност по облигациите, по-общите финансови условия остават. Икономическата активност и банковото кредитиране продължават да растат, докато фондовите пазари се представят силно в много от големите икономики. И световната икономика остава сравнително устойчива. ОИСР прогнозира глобален растеж от 2.9% през 2026 г. и 3% през 2027 г., въпреки натиска от по-високите енергийни цени, инфлацията и лихвите. Рискът е в способността на икономиките да поддържат растеж в среда, в която обслужването и рефинансирането на натрупания дълг стават по-скъпи.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
За правителствата това постепенно свива пространството за реакция при следващ икономически шок. Колкото повече средства от бюджета отиват за лихви, толкова по-труден става изборът между обслужването на дълга и други разходи – от социални системи и инфраструктура до отбрана и подкрепа при кризи. Именно затова ОИСР призовава правителствата да ограничат и пренасочат част от разходите, да подобрят ефективността на публичния сектор и да увеличат приходите. Целта според организацията е не само дългосрочна устойчивост на публичния дълг, а запазване на способността на държавите да реагират при бъдещи значителни шокове.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Настоящата стабилност обаче остава зависима от няколко условия – икономическият растеж да се запази, централните банки да успеят да разхлабят паричната политика, без отново да ускорят инфлацията, а инвеститорите да продължат да поемат рекордното предлагане на дълг. Евентуален шок в една част от системата обаче може бързо да се пренесе към банки, небанкови финансови институции и кредитополучатели.
