Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България отчита най-силното увеличение на реалните заплати в Европейския съюз от 2019 г. насам, но въпреки това остава страната с най-висок дял на населението в риск от бедност или социално изключване. Това показва годишният доклад „European Employment and Social Outlook 2026“ на Европейската комисия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Реалните заплати в България се увеличават с 44.8% за периода 2019-2026 г. – най-високият ръст в ЕС.
- След България се нареждат Унгария с 30.3%, Румъния с 27.7%, Литва с 26.6% и Хърватия с 26.2%.
- През 2025 г. номиналните възнаграждения в страната нарастват с 10.4%, като България е сред държавите с най-бързо увеличение на заплатите в ЕС. Между 2022 и 2026 г. реалната минимална работна заплата у нас се увеличава средногодишно с 9.3%. За периода юли 2025 – юли 2026 г. номиналното увеличение достига 12.5%.
- Между 2015 и 2025 г. реалният медианен доход нараства с 95.3%, значително над средното увеличение от 29.3% за ЕС.
- Въпреки ръста на доходите, 29% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване през 2025 г. – най-високият дял в ЕС, следван от Гърция с 27.5% и Румъния с 27.4%.
- Нещо повече – България остава сред държавите с най-големи неравенства в доходите. През 2025 г. доходите на най-богатите 20% от населението са 6.94 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%, при около 4.62 пъти средно за ЕС.
АКЦЕНТ
Данните очертават противоречива картина на развитието на доходите в България. Страната едновременно наваксва изоставането си по отношение на възнагражденията, но високият риск от бедност и големите различия в доходите са сигнал, че икономическият напредък не се отразява еднакво на всички групи от населението.
ДОПИРАТЕЛНА
Разликите се открояват и на секторно ниво. В България 30.3% от работещите в преработващата промишленост попадат в категорията на нископлатените, при средно 10.4% за сектора в ЕС. По последни данни на НСИ към второто тримесечиме на годината наетите лица в промишлеността са 482.4 хил. В същото време индустриалният сектор (който включва и промишлеността) е сред основните двигатели на българската икономика, като формира 23.7 от БВП на страната.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Европейската комисия поставя качеството на работните места в центъра на тазгодишния си анализ, като разглежда три основни измерения – възнагражденията, сигурността на заетостта и работното време.
Според доклада подобряването на условията на труд има пряко значение не само за благосъстоянието на работещите, но и за производителността и конкурентоспособността на европейската икономика. По-високите възнаграждения означават по-голяма мотивация, по-лесно задържането на служители и повече инвестиции в умения, но устойчивото им увеличение зависи и от развитието на производителността.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Европейската комисия очаква икономическият растеж в ЕС да се ускори до 1.4% през 2027 г., подкрепен основно от частното потребление и възстановяването на нетния износ. Въпреки това перспективите пред пазара на труда остават умерени – заетостта се очаква да нарасне с едва 0.4%, а безработицата да се задържи на ниво от 6%. Прогнозираното забавяне на ръста на реалните заплати може да ограничи и увеличението на разполагаемите доходи.
