1625 евро. Толкова е достигнал средният облагаем доход на висшистите у нас, показват актуализираните данни на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г. Въпреки това едва 61% от завършилите през последните пет години работят на позиции, за които се изисква диплома или упражняват професия по призвание.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Средният облагаем доход на завършилите висше образование през последните пет години достига 1625 евро – ръст спрямо 1417 евро година по-рано и 543 евро през 2016 г.
- Макар доходите да растат обаче делът на завършилите, които работят на позиции, за които се изисква диплома или упражняват професия по призвание остава 61% – без промяна спрямо 2025 г.
- Безработицата сред висшистите също се задържа и остава малко над 2%.
- За разлика от тази стагнация делът на завършилите, които не се осигуряват у нас, намалява до рекордно ниските 13%.
- Най-висок среден облагаем доход получават завършилите професионалните направления „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро). Доходите надхвърлят 2000 евро и при завършилите „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“.
АКЦЕНТ
По-високата образователна степен е свързана и с по-добра реализация на пазара на труда. И макар придобиването на диплома да не означава непременно, че тя ще намери приложение в професионалния живот, в дългосрочен план тенденцията е положителна. През 2014 г. едва 46% от завършилите са работили на позиции, изискващи висше образование, или са упражнявали професия по призвание. През 2026 г. този дял достига 61%.
ДОПИРАТЕЛНА
По-високата образователна степен е свързана и с по-високи доходи, става ясно от данните, като възможностите растат заедно с квалификацията. Завършилите магистърски програми като цяло се отличават с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите единствено бакалавърски програми. Още по-добри са показателите при завършилите докторски програми, чиито средни доходи са близо два пъти по-високи от тези на бакалаврите.
КЪДЕ ДИПЛОМАТА НОСИ НАЙ-ГОЛЕМИ ДОХОДИ
Най-висок среден облагаем доход на ниво конкретно висше училище получават завършилите магистърски програми по „Администрация и управление“ в Американския университет в България – 5591 евро. Следват „Военно дело“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ с 4913 евро и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет и Нов български университет със съответно 4368 и 4194 евро.
При бакалаврите начело са завършилите „Национална сигурност“ в Академията на МВР (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и Националния военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).
КЪДЕ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ
Високите доходи не означават непременно, че придобитото образование намира приложение в професионалния живот, като разликите между отделните направления са значителни. Над 90% от завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“ работят на позиции, изискващи диплома или упражняват професия по призвание. При завършилите „Туризъм“ този дял е едва 25%.
Данните за упражняваните професии обаче показват и как се различават кариерните пътища на завършилите – при „Военно дело“ 98.92% от завършилите са държавни служители. В „Информатика и компютърни науки“ 48.45% работят като разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори, а други 7.19% – като специалисти по бази данни и мрежи. При „Администрация и управление“ професионалните пътища са по-разнообразни.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
1.4%. Това е коефициентът на безработица сред висшистите у нас към второто тримесечие на 2026 г., показват данни на НСИ.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Рейтинговата система за 2026 г. сравнява 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления въз основа на показатели за качеството на обучението, научната дейност, учебната среда, престижа и професионалната реализация. Софийският университет оглавява класациите в 22 от 29-те направления, в които участва. Техническият университет – София е първи в 6 от 11 направления, а Медицинският университет – София заема първо място във всичките пет направления, по които предлага обучение.
