Близо половината от българите (46%) смятат, че един шамар понякога е приемлив начин за възпитание на дете. В същото време 96% определят агресията като сериозен обществен проблем, а 86% са убедени, че насилието се е увеличило през последните три години. Това показва национално представително проучване на социологическа агенция „Тренд“, което разкрива сериозно противоречие в обществените нагласи към агресията.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според изследването 57% от анкетираните посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред причините за повтарящо се агресивно поведение.
- Над половината от участниците (54%) смятат, че нормализирането на агресивното поведение допринася за разпространението му, а 53% открояват усещането за липса на последствия. Най-голям дял от анкетираните (64%) определят употребата на алкохол и наркотични вещества като фактор за агресията.
- Насилието оказва пряко влияние и върху ежедневието. Всеки четвърти българин (26%) съобщава, че е бил обект на агресия на пътя през последните три години, а 48% са ставали свидетели на подобни прояви през последната година.
- Страхът също променя поведението на хората. Около 35% признават, че поне понякога са избягвали определени места, ситуации или часове от денонощието през последната година заради опасения от агресия. Над половината (52%) посочват страха за личната сигурност или тази на близките като възможна причина хората да не подават сигнали или да отказват да свидетелстват.
- Сред най-често посочваните мерки за ограничаване на агресията са превенцията на употребата на алкохол и наркотици (58%), засилването на полицейския контрол (55%), подкрепата за семейства и деца в риск (53%) и по-ефективните санкции (47%).
- Данните са от проучване, проведено между 5 и 11 септември 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани чрез преки лични интервюта. Изследването е възложено и финансирано от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Изследването регистрира ясно противоречие в обществените нагласи. От една страна, 96% от българите определят агресията като сериозен проблем, а от друга, 46% допускат, че шамарът понякога е приемлив начин за възпитание на дете. Това показва, че общественото осъждане на агресията съществува едновременно с толерантност към определени нейни проявления“, каза Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Резултатите от изследването поставят въпроса доколко българското общество разпознава агресията в ежедневните отношения, а не само в тежките случаи на физическо насилие.
Според Калина Крумова, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“, проблемът далеч не се изчерпва с престъпленията, домашното насилие и училищните побоища. Агресията присъства в общуването между хората, в отношението към децата, в конфликтите между възрастните и в поведението на пътя.
„Агресията е огледало на обществото ни и промяната изисква превенция, лична отговорност и конкретни институционални действия“, заявява Крумова.
Психологът Младен Владимиров подчертава, че агресивното поведение се формира и затвърждава под влияние на средата, възпитанието и моделите на общуване. Според него превенцията трябва да обхваща не само децата, но и родителите, а достъпът до психологическа подкрепа е съществен за предотвратяване на задълбочаването на проблема.
ДОПИРАТЕЛНА
Резултатите от проучването идват на фона на тревожните данни за благосъстоянието на децата в България. Според 15-годишния мониторингов доклад на Националната мрежа за децата страната получава средна оценка 3.28 за грижата за децата, а едно от всеки три деца съобщава, че е било жертва на насилие или злоупотреба.
Двете изследвания очертават различни измерения на един и същ проблем – от обществената толерантност към физическото наказание до реалните рискове за децата. Те поставят въпроса дали усилията за ограничаване на насилието могат да бъдат успешни без промяна в нагласите, които допускат агресията като част от възпитанието.
