Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз работи по нов механизъм, който да позволи на държавите членки да реагират координирано при саботажи и други хибридни заплахи. Външните министри на ЕС обсъждат т.нар. „протокол за извънредни ситуации в областта на сигурността“ на фона на предупреждения, че Русия подготвя нови саботажни действия в Европа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Механизмът ще може да бъде задействан от държава членка при установена хибридна заплаха. След това страните от ЕС ще се събират, за да координират бързо действията си.
- Протоколът е насочен към инциденти, които остават „под прага на въоръжена агресия“, но все пак изискват реакция, обясни върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.
- Идеята се разработва под ръководството на Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и трябва да бъде част от по-широка структура за противодействие на хибридната война.
- Фон дер Лайен представи концепцията в речта си за състоянието на Съюза в Страсбург в средата на септември.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Трябва да бъдем бдителни, защото разузнавателната информация показва, че Русия планира още саботажни действия“, заяви Калас преди срещата.
Според нея подобни действия са насочени срещу европейската демокрация и целят да разделят обществата и да ги сплашат, така че да оттеглят подкрепата си за Украйна.
ЗАЩО СЕГА
Разговорът за новия механизъм идва след поредица от инциденти. В петък руски самолет навлезе във финландското въздушно пространство над Финския залив, което накара Финландия и Швеция да вдигнат изтребители.
Финландският министър на отбраната Анти Хаканен заяви, че Европа и НАТО трябва да предприемат по-сериозни мерки и да подобрят координацията си. Според него инцидентът показва и необходимостта от допълнително укрепване на европейската противовъздушна отбрана.
Шведският министър на отбраната Пол Йонсон заяви, че чрез хибридните атаки Русия се опитва да „плаши“ и „сплашва“ съюзниците на Украйна и призова за допълнителни мерки срещу т.нар. „сенчест флот“, нови санкции и визови ограничения, както и за продължаване на подкрепата за Киев.
Напрежението се засилва и от оценките на европейските служби за сигурност. В петък датското военно разузнаване съобщи, че рискът от руски военни действия срещу държави от НАТО нараства, макар да определя пряко нахлуване като „много малко вероятно“, но не и невъзможно.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Новият механизъм е замислен като своеобразен европейски аналог на член 4 от Северноатлантическия договор. Идеята е при криза в областта на сигурността една държава да може да свика останалите членки на ЕС за консултации и координация.
Предложението обаче предизвиква спорове дали ЕС трябва да изгражда подобен собствен механизъм и докъде той би се припокривал с ролята на Алианса.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Министрите трябва да обсъдят и първия доклад на ЕС за готовността в областта на отбраната. Според „Ройтерс“ оценката предупреждава, че превъоръжаването на блока не върви достатъчно бързо, за да бъде ЕС готов за отбрана срещу Русия до 2030 г. Според различни разузнавателни служби това е годината, до която Кремъл би могъл да бъде готов за въоръжена агресия срещу съюзници от НАТО.
