Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Атаките срещу търговски кораби в Черно море вече не са само риск за сигурността на корабоплаването. Ударите в рамките на покредните два дни – край Румъния и в изключителната икономическа зона на България – могат да доведат до по-високи застрахователни разходи и да оскъпят морския транспорт, а част от тази цена в крайна сметка да бъде прехвърлена върху бизнеса и потребителите. Това обясни пред Forbes България Явор Велчев, експерт по морско застраховане и основател на SHIPPOSSIBLE – бутикова застрахователна консултантска компания, която работи с търговски, корабоплавателни, енергийни и пристанищни предприятия.
КЛЮЧОВ КОНТЕКСТ
Два товарни кораба бяха поразени от дронове във вторник на около 70 морски мили източно от Бяла, в изключителната икономическа зона на България. ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, получи критични структурни повреди и потъна, а към момента няма потвърдена информация за съдбата на екипажа му. Вторият кораб – ABLE, плаващ под флага на Палау – беше обхванат от пожар, като 18-те души на борда бяха евакуирани от български ферибот. Произходът на дроновете засега остава неясен.
Атаката идва само ден след друг тежък инцидент с търговски кораб в Черно море. В понеделник Royad Mammadov се запали и потъна в изключителната икономическа зона на Румъния, след като беше напуснал украинското пристанище Измаил с товар от царевица за Италия. Двама души загинаха, а 11 бяха спасени.
Двата инцидента в рамките на два последователни дни засилват риска за търговското корабоплаване в западната част на Черно море.
„Застрахователните пазари се влияят от скорошни събития. Тоест, ако има скорошен инцидент, и то два в два поредни дни, действително ставките се покачват“, казва пред Forbes България Явор Велчев.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Рискът за корабоплаването в Черно море вече е отразен и в оценките на застрахователния сектор. Joint War Committee (JWC) – лондонски комитет по морско застраховане, който определя и актуализира районите с повишен риск от война, пиратство, тероризъм, стачки и конфискация – разшири списъка си миналия месец.
- По думите на Велчев за първи път в него е включено цялото Черно море. България, Румъния и Грузия обаче не са определени като военни зони. Това означава, че кораб, който се движи в териториалните води на тези държави, не би трябвало да преминава през военна зона. При излизането си в открито море обаче той вече навлиза в такава.
- Ударите край Бяла обаче са извън териториалните води на страната, сочат първоначалните данни на официалните власти – в изключителната икономическа зона на България.
- По-високият военен риск се добавя към друг проблем за морския транспорт – голямото количество товари при по-ограничен брой налични плавателни съдове. Според Велчев това създава дисбаланс между търсенето и предлагането на морски превоз, а по-скъпото застраховане допълнително увеличава разходите.
АКЦЕНТ
Ефектът може да достигне и до българския бизнес и потребителите. Голяма част от вноса и износа на България се осъществява по море, а по-високите разходи за транспорт и застраховане се предават по веригата.
„Когато бизнесът с определено количество пшеница, например, преди една седмица е струвал X парични единици, сега ще струва X плюс 5-10%. Това се отразява на крайния потребител – когато транспортът е по-скъп, когато застраховането на този транспорт е по-скъпо, цялото това оскъпяване се предава по веригата нататък“, казва Велчев.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Произходът на дроновете, поразили двата кораба в изключителната икономическа зона на България, тепърва ще се изяснява. Българските власти засега не разполагат с информация кой стои зад атаката.
Инцидентът идва в момент, когато Европейският съюз обсъжда нов механизъм за координирана реакция при саботажи и други хибридни заплахи – своеобразен модел на чл. 4 на НАТО. Предложеният „протокол за извънредни ситуации в областта на сигурността“ ще може да бъде задействан от държава членка при установена хибридна заплаха, след което страните от ЕС ще координират действията си.
Механизмът е предназначен за инциденти, които остават „под прага на въоръжена агресия“, но все пак изискват реакция.
