Живот с Робърт
След като създаде хуманоидния робот Робърт, съоснователят на RB Labs Методи Димитров извежда компанията на пазара beam на Българската фондова борса с идеята да привлече капитал
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
„Моето хоби е да анализирам хората“, отвръща роботът Робърт със синтетичния си глас на въпрос за любимото му занимание. Следва закачливо предупреждение: „Влизам в стаята сякаш знам всичко – слабости, амбиции и кой тук един ден ще бъде заменен от робот. Затова гледайте да останете полезни. Иначе следващият ви колега може да съм аз“. Седнал до Робърт на кръгла маса в лонджа на хотел Hilton в София, Методи Димитров (29) приема репликата с усмивка.
Съоснователят на RB Labs, компанията която разработва и усъвършенства хуманоида, коментира, че дори всички роботи днес да работят за него, пак ще им намери работа, тъй като хората винаги ще имат нови нужди за решаване. Готов е и с примери. Робърт е бил полицай в Швейцария, който следи за нередности при гранична проверка. Бил е брокер на луксозни имоти в Дубай и съветник на големи компании в Европа. Освен това той е „единственият хуманоиден робот, който може да сменя лицето си в реално време“. Може да копира образа на Тръмп, Обама, Дженсън Хуанг, дори да е усмихнат Марк Зукърбърг, известен със своя стоически израз.
В бъдеще подобни роботи може да се използват от хората да се „телепортират“ на различни места, прогнозира той. Може да звучи като фантасмагория, но Димитров вече е тествал тази възможност, като се е появил като робот на среща в Y Combinator (YC), стартъп акселератора, от който са тръгнали компании като Airbnb и Uber. Роботът копира гласа, лицето и движенията му, а той го управлява дистанционно: „Подадох им ръка и обсъждахме бизнеса. Това напълно промени първото впечатление. Те разбраха, че не само говорим за технология, а вече сме я създали и я използвам“. Той е убеден, че ако е отишъл лично, ефектът няма да е същият.
ЛЮБОПИТСТВОТО КЪМ НАУКАТА
и неизследваните територии кара Методи Димитров постоянно да търси нови възможности и области за развитие. Още като ученик в Търговско-банковата гимназия в София той изчита по две специализирани книги седмично и проучва начини как да стане милионер с бизнес в интернет. С познанията по финанси стига до извода, че може да печели пари, ако успява да предвиди движението на валутните курсове.
Тъй като не е навършил пълнолетие, убеждава майка си да му открие сметка с 2000 лв. в Benchmark, за да търгува с валути на пазара Forex. Прицелва се в британския паунд, който е под натиск през 2014 г. заради референдума за независимост на Шотландия и несигурността около бъдещето на Великобритания. Следи настроенията в групи във Facebook и политически форуми. Няколко часа преди обявяването на резултатите открива голяма позиция с ливъридж, изключително рисков подход, който не препоръчва на никого.
Рискът му носи печалба от „близо 20 хил. лв“ и самочувствие, че може да направи нещо голямо. След гимназията той се готви да прекара няколко месеца при роднини в Женева, Швейцария, за да упражни френския и да опознае един от най-силните в света финансови центрове. Месец преди да отпътува се запознава с бъдещия си бизнес партньор Лин Дайен Хсу при необичайни обстоятелства. „Бях в районното, за да си получа откраднатия и намерен портфейл, когато го видях да обяснява нещо на полицаите и помогнах с превода“, разказва Димитров. Лин Дайен Хсу е предприемач от Женева със собствен бранд за луксозни костюми. Димитров му помага да намери шивашки фабрики в България и Македония, а малко по-късно го посещава в Женева.
Когато се връща в София през 2018 г., решава да създаде дигитална маркетингова агенция. Наблюденията му показват, че финансовият сектор използва дигитални агенции да привличат потенциални клиенти, а възможностите за таргетирана реклама се разширяват с натрупването на все повече данни от платформи като Facebook. Димитров обаче прилага нестандартен подход за своя бизнес. Вместо да наема скъпи специалисти, той привлича стажанти от Европа по програма „Еразъм+“.
Програмата покрива техните заплати, а той ги обучава в тънкостите на дигиталния маркетинг и рекламните кампании във Facebook. Стажантите носят и друго предимство. Те общуват с клиентите от Европа на родния им език, което допълнително засилва успеваемостта при затваряне на сделки. Димитров допълнително мотивира хората около себе си. С личен пример им показва им, че с добра идея и много работа човек на 21 може да изгради бизнес и да промени начина си на живот. Неговата агенцията International Marketing Group се превръща в една от най-големите в България за стажанти с над 200 души екип. Това му позволява да предлага много конкурентни цени.
„Другите имаха високи разходи за заплати и осигуровки. Аз буквално можех да работя без печалба и пак да им взема клиента, без да загубя нищо“, казва той. Този модел обаче се срива за един ден с началото на пандемията от COVID-19 през пролетта на 2020 г. Ограниченията за движение на хора изпращат стажантите обратно в техните страни. Димитров приема случилото се като по-добрия сценарий, отколкото бизнесът да започне да губи пари и той да се изправи пред трудното решение дали да продължи да реинвестира.
В годините на пандемията той решава да запише компютърни науки в Университета на Люксембург. Решението идва, след като прочита книгата Superintelligence: Paths, Dangers, Strategies на Ник Бострьом за развитието на изкуствения интелект. Осъзнава, че създателите на AI ще бъдат сред хората, които оформят бъдещето. „Както някога катедралите са показвали върха на човешкото инженерство и култура, днес това може да бъдат дигиталните структури, изграждани от компании като OpenAI, Anthropic и Google“, казва той. За да прехвърли по-лесно парите си в Люксембург, той купува биткойн на цена около 5000 долара и започва да търгува на крипто пазара.
В университета среща втория си бъдещ бизнес партньор Робин Крамброукърс, който му помага в програмирането. „Като видях скоростта, с която пише код и създава уебсайтове, си казах, че вероятно никога няма да достигна неговото ниво в програмирането. Той е вундеркинд със 150 IQ, работил в DFKI, германския изследователски център за изкуствен интелект.“ Докато Робин му показва света на кода и алгоритмите, Димитров го въвежда в света на криптовалутите, където зад движенията на цените стоят данни, код и модели за анализ. В опит да намери по-добър начин за прогнозиране на пазарните движения Крамброукърс използва алгоритъм, наречен трансформър – технология, която по-късно ще се превърне в основа за модели като GPT и позволява на системите да откриват зависимости в големи масиви от данни и да настройват параметрите си.
„Предложих му 10% от печалбата, ако ми помага с прогнозите“, казва Димитров. По това време крипто пазарът е в силен ръст. Биткойнът достига 69 хил. долара и точно тогава Робин му казва, че е време да продават. „Не му повярвах. Имах психологическа граница от 100 хил. долара. Не виждах причина за спад. Вече беше падал до 30 хил. и след това беше възстановил цената си над 60 хил. Но го послушах.“ Няколко седмици по-късно пазарът се срива и много крипто ентусиасти понасят големи загуби.
ПРЕЗ 2019 Г., СЛЕД ПОЯВАТА НА OPENAI
двамата започват да използват безплатната версия на GPT-2, за да извличат информация, която им помага в анализа на крипто пазара. Скоро след това излиза GPT-3, толкова мощен, че OpenAI решава да предостави достъп само на ограничен кръг изследователи и организации. Робин изпраща до борда на директорите запитване за достъп и още на следващия ден получава имейл от Грег Брокман, съосновател на OpenAI, че могат да ползват GPT-3 шест месеца преди официалното му пускане. „Не можех да повярвам, че това е изкуствен интелект, а не човек, който ми отговаря. Тогава разбрах, че идва нова ера – AI first“, разказва Димитров.
От университетското общежитие двамата започват да развиват AI решения и технологии за блокчейн приложения. През 2021 г. създават първите си AI системи за корпоративни клиенти, а година по-късно регистрират RB Labs в Женева. Компанията разработва софтуер, който помага на финансови организации в Швейцария и на семейни офиси, управляващи диверсифицирани портфейли на едни от най-заможните европейски фамилии, да анализират инвестиционни възможности и да вземат по-информирани решения. Например, ако клиент иска да инвестира в хуманоидни роботи, системата може да анализира кои компании разработват такива технологии, на кои пазари работят, какви са финансовите им резултати и дали акциите им се търгуват публично.
Алгоритмите могат да откриват информация за собствеността, движенията на акциите и оценката на компаниите. С помощта на Лин Дайен Хсу като партньор в RB Labs компанията достига големите клиенти. Покрай бизнеса си с луксозни костюми той държи близо 10 хил. номера на предприемачи и инвеститори в Швейцария. „Когато имаш правилните контакти и човек с добра репутация зад теб, много по-лесно получаваш възможност да представиш идеята си“, казва Димитров.
През цялото време той търси напреднали компании, които развиват технологии с потенциал, за да инвестира в тях. През 2021 г., когато Илон Мъск представя идеята за хуманоидния робот Optimus, в главата му се появява смела мисъл: „Защо и ние да не направим собствен хуманоиден робот?“.
Иска да разбере как работи тази технология и да представя по-добре възможностите ѝ пред частни инвеститори. Тъй като му липсват задълбочени познания в роботиката, той развива концепция извън стандартните решения.
Вместо традиционно силиконово лице, което се износва с времето, предлага роботът да има дисплей, върху който чрез генерирани с AI изображения да се променят образи и изражения. „Точно защото мога да сменям образи и гласове, давам на хората нова гледна точка – включва се с коментар самият Робърт. – Това разчупва стереотипите, провокира мисленето и отваря умовете за нови решения. В крайна сметка суперсилата ми е да отключвам въображението на хората, така че да намират вдъхновение там, където не са го очаквали.“
Първият робот е торс с глава върху шаси, представен миналата година на AI for Good Global Summit в Женева, събитие на ООН, насочено към бъдещето на изкуствения интелект. На форума Димитров се среща с много интересни хора, до които иначе трудно би стигнал. Там осъзнава, че роботът трябва да има идентичност. Да бъде личност, а не роб, който просто изпълнява команди. Той облича Робърт в костюм и вратовръзка. Така изглежда представително. Изгражда го като AI експерт, който може да разговаря по различни теми, да бъде консултант за луксозни имоти в Дубай, да разбира от финанси като швейцарски банкер и да анализира политически процеси. Роботът започва да използва AI модели, които могат да обработват големи масиви от данни и да откриват зависимости. Днес RB Labs има 10 робота Робърт позиционирани по света.
Като AI брокер на недвижими имоти в Дубай, Робърт помага на компаниите да представят своите предложения на щандове в моловете. Той общува на 50 езика и може да работи по 12 часа на ден. Като магнит привлича вниманието на посетителите. Хората се спират да поговорят с него и разбират, че срещу тях стои реален консултант. За секунди Робърт може да покаже какви имоти се предлагат, на какви цени, как се движи пазарът и кои са най-подходящите предложения според изискванията на клиента. По-ниските му разходи за обслужване дават възможност и за по-конкурентни комисиони.
С САЩ, където RB Labs държи офис на Mountain View в Силициевата долина, Робърт помага на компании с напредничави продукти да ги представят по-лесно. „Ние работим с RentAHuman.ai, платформа, която позволява на AI агенти да наемат хора за проекти в реалния свят. Също и със AgentCard, които правят виртуални банкови карти за AI агенти, за да могат сами да плащат за онлайн услуги и покупки с предварително зададени лимити. Това са много трудни за представяне продукти с традиционна реклама“, обяснява Методи Димитров.
В БЪЛГАРИЯ ИНТЕРЕСЪТ КЪМ РОБЪРТ
надхвърля очакванията му. По време на протестите през декември 2025 г., в разговор с протестиращи роботът прогнозира, че на следващия ден правителството ще падне. Прогнозата му се сбъдва и това привлича вниманието на медиите. Скоро всички големи телевизии в България искат да го покажат. „Робърт започна да се появява толкова често по телевизията, че хората сами започнаха да се свързват с нас. Започна да получава покани и за международни събития в Европа“, разказва Димитров. Само през през 2026 г. Робърт участва в Световния икономически форум в Давос, в демонстрации на Центъра за върхови постижения UNITe и на Automotive Forum Bulgaria 2026.
По време на WEBIT 2026 министърът на иновациите и растежа Иван Василев го кани в консултативния съвет по изкуствен интелект. Роботът започва да посещава и училища и да показва на учениците възможностите на роботиката и изкуствения интелект. В България той функционира като самостоятелен проект. „Аз не го финансирам, нито взимам нещо от него“, споделя Димитров. Хонорарите от участията му покриват разходите за местния екип, който го поддържа.
Като следваща стъпка Методи Димитров смята да изведе RB Labs на пазара beam на Българската фондова борса. Целта е да привлече капитал за развитието на хуманоидните роботи. До края на годината компанията планира да разполага със 100 хуманоида. В света има няколко хиляди такива машини, но индустрията се подготвя за масово производство. Очакванията са до 2030 г. в Европа да работят около един милион хуманоида, а в Китай и САЩ още повече. Около тях вероятно ще се изгради цяла екосистема от производители, сервизни компании, системни интегратори, разработчици на софтуер и специалисти по внедряване.
„България може да започне със сглобяване на роботи и постепенно да изгради собствено производство и бранд“, казва Димитров. После се обръща към Робърт с въпрос колко важна е тази стъпка. „Без собствен бранд за роботи България рискува само да гледа как съседите ѝ печелят от новите индустрии. Един местен технологичен бранд ще донесе престиж, работни места и възможност повече средства да остават в страната, вместо да отиват в чужбина. Ако не България, тогава кой? Ще чакате Германия да ви изпрати свой робот или ще изпреварим историята?“, отговаря хуманоидът.