Жилищните кредити в България достигат 19.65 млрд. евро в края на септември 2026 г. –годишен ръст от 24.8%. Въпреки че лихвите остават ниски, покупката на жилище продължава да представлява сериозно финансово предизвикателство за домакинствата. Според анализ на кредитния посредник Credit Manager месечната вноска по ипотека пет големи български града достига между 30% и 36% от средната брутна заплата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Общият размер на кредитите на домакинствата достига 33.11 млрд. евро към края на септември, което представлява ръст от 20.7% на годишна база, показват цитирани от Credit Manager данни на Българската народна банка (БНБ).
- От тях 19.65 млрд. евро са ипотечни. Жилищните кредити се увеличават с 24.8% спрямо септември 2025 г.
- Потребителските кредити възлизат на 12.42 млрд. евро, което представлява ръст от 16%
- Само през септември обемът на новите жилищни кредити достига 643.6 млн. евро – с 3.5% повече спрямо август.
- Средната лихва по новите жилищни кредити се понижава от 2.42% през август до 2.41% през септември. Годишният процент на разходите (ГПР) намалява от 2.81% на 2.76%.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
36.2%. Толкова от средната брутна месечна заплата във Варненска област би отивала за вноска по ипотечен кредит, показва анализът.
КОЛКО СТРУВА ИПОТЕКАТА В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
Според изчисленията на Credit Manager месечната ипотечна вноска за жилище с площ от около 80 кв. м варира между 359 евро в Русе и 625 евро в София. Разчетите са направени при 20% самоучастие, срок на кредита от 30 години и годишна лихва от 2.42%.
Изчисленията използват офертни цени на жилищата, а не стойности по реално сключени сделки, и данни на НСИ за средните брутни заплати по области през второто тримесечие на 2026 г. Те не включват такси и застраховки и приемат непроменена лихва за целия период на кредита.
Най-голяма би била тежестта на ипотечната вноска спрямо средната брутна заплата във Варненска област – 36.2%. Най-висока като абсолютна стойност обаче е изчислената месечна вноска за примерното жилище в София – 625 евро, или 32.2% от средната брутна заплата в София-град.
АКЦЕНТ
Ръстът на ипотечното кредитиране идва на фона на промяна в поведението на купувачите след присъединяването на България към еврозоната. Според Credit Manager през 2025 г. очакванията за въвеждането на еврото са ускорили част от сделките заради опасения от рязко поскъпване на жилищата и кредитите. През 2026 г. обаче този психологически фактор до голяма степен е отпада, а купувачите отделят повече време за огледи, сравняване на оферти и оценка на финансовите си възможности.
ДОПИРАТЕЛНА
Въпреки ниските лихви достъпът до ипотечно финансиране остава обвързан с ограниченията на БНБ, въведени през октомври 2024 г. Те определят максималния размер на кредита спрямо стойността на обезпечението, допустимата тежест на плащанията по дълга спрямо доходите и срока за погасяване. Целта им е да ограничат риска от прекомерна задлъжнялост, но те не правят непременно покупката на жилище по-достъпна.
Според Credit Manager обаче възможността за получаване на максимален кредит не означава непременно, че той е финансово разумен избор. При примерен заем от 150 хил. евро за 30 години и лихва от 2.41% месечната вноска е приблизително 585 евро. Ако лихвата се повиши с един процентен пункт до 3.41%, при същата оставаща главница и срок в началото на кредита вноската би достигнала около 666 евро. Това означава допълнителен разход от приблизително 81 евро месечно, или близо 1000 евро годишно.